удавил в собствената си кръв. Но щом я свали, а кръвта се стече във
водата около краката ѝ, мъжът отново се разкашля, изпръсквайки
медицинската ѝ маска и операционна престилка.
Хуан се дръпна да им направи място и в същия миг един от
фелдшерите подаде на Джулия скалпел. Тя започна да реже обемистия
бял арктически костюм, докато друг започна да подготвя стойка за
инфузия, за да се напълнят отново пресъхналите му вени с натриев
хлорид като временен заместител, преди да започнат кръвопреливане от
корабната кръвна банка.
Ватираният арктически костюм падна под скалпела на Хъкс, докато
най-сетне болезнено слабите гърди на Юрий и едната му ръка за
инфузията бяха разголени. Всеки път, кога то Юрий се опитваше да
издиша въздуха, от дупката в гърдите му излизаше пяна и се всмукваше
обратно, щом вдишваше. Останалата част от обнаженото му тяло беше
покрита от синини и охлузвания, получени по време на траялите със
седмици побоища.
От червената ко личка с оборудване Хъкс грабна голяма лепенка и
свали обвивката ѝ. Тази разновидност на превръзки за бойното поле
позволяваше на въздуха да излиза от раната, но не и да влиза през нея.
Така колабиралият бял дроб на Юрий щеше да получи възможност
отново да се напълни с въздух. Хъкс и нейните помощници внимателно
обърнаха Юрий на наранената му страна. Тази поза улесняваше
работата на поразения бял дроб. Едва сега Джулия свали стетоскопа от
врата си и се зае да преслуша сърцето на пациента. Тя местеше
слушалката по покритите с охлузвания от побоищата гърди на Бородин,
все едно че прочесваше плаж с металотърсач. И подобно на тези ловци
на късмета, изглежда, не откри онова, което търсеше.
— Кръвно налягане? — попита тя.
— Много ниско — отговори фелдшерът, който наблюдаваше екрана
на апарата за измерване на кръвно.
— Същото важи за пулса. — Джулия вдигна поглед, видя линията
на пулса на екрана да тече на дълги криви и реши, че тук нищо повече
не може да направи. — Добре, хора, хайде да го откараме в
медицинския от сек. — Гласът ѝ звучеше отсечено и заповеднически
като на човек, който е поел цялата отговорност.
Тя размени поглед с Кабрило и печалните ѝ черни очи му казаха
всичко, което трябваше да знае.
— Не — изхриптя Бородин. Някак си беше успял да отвори очи.
— Съжалявам, но няма «не» — пресече го Хъкс и отпусна ръка
върху неговата. — Хайде, карайте го.
— Не — отново успя да изхърка руснакът. — Иван? — Той повика
Хуан, използвайки руското му име.
Кабрило се впусна напред и се надвеси над проснатото тяло на
Бородин.
— Спокойно, друже. Ще се оправиш.
Бородин се усмихна с кървава усмивка, зъбите му също бяха
червени като на акула, след като се е нахранила.
— Не — повтори Юрий за трети път. — Кенин.
— Знам за Пьотър Кенин — увери го Хуан.
— Председателю! — остро се на меси Хъксли.
— Секунда — прекъсна я той. Не искаше да гледа укорителното ѝ
изражение. Не по -зле от нея знаеше, че всяка секунда има значение.
Знаеше и че сам Бородин знае това по -добре от всички тях.
Юрий се закашля и усилието сякаш разкъса нещо дълбоко в ътре в
тялото му. Той изстена, очите му се завъртяха, докато вълните на
болката го мачкаха в обятията си.
— Арал.
Думата се отрони от устата му.
— Аралско море? — попита Хуан. — Какво значи това?
— Призрачна лодка.
— Не разбирам. — Той и всички останали ви ждаха, че на Бородин
му остават секунди живот.
— Какво за Аралско море и призрачната лодка?
— Намери Карл Петро… Петро… — Сричките се раздалечаваха все
повече и повече. Хуан се наведе, докато ухото му не се озова на
сантиметър от кървавата уста на неговия приятел. — Петровски.
Усилието да каже името беше последното издишване на умиращия
мъж. Кожата му, макар да изглеждаше невъзможно, стана още по -бледа,
по-прозирна, подобна на външния пласт на восъчните кукли на мадам
Тюсо.
— Юрий? — Повика го Хуан с отчаян ие, което знаеше, че ще
остане без отговор. — Юрий?
Адамовата ябълка на Бородин подскочи за последен път в още един
опит да говори. Белите му дробове бяха толкова пълни с кръв, че почти
нямаше въздух да каже последната си дума. Но прошепна през вече
неподвижните устни на мъртвец:
— Тесла.
Джулия блъсна Кабрило настрана, обърна Бородин по гръб и скочи
на количката като жокей на коня. Тя беше дребна жена с красиви