щеше да мине. Реши, че прилича повече на Юл Бринър, отколкото на
Тели Савалас.
Той заподскача из каютата си до гардероба . Кракът, който беше
носил по време на мисията, щеше да бъде свален в Магическата
работилница за почистване и поддръжка. В дъното на гардеробната му
стая като обувки бяха подредени протези за най -различни случаи.
Някои бяха предназначени да имитират истинс кия му крак чак до
твърдите косми. Други бяха истински металически чудовища, сякаш
плод на научната фантастика. Той избра протеза от светла пластмаса,
нахлузи защитния чорап върху чуканчето си, като се увери, че няма
гънки, които след време да протрият кож ата.
Бяха минали повече от пет години, когато снаряд, изстрелян от
китайска канонерка, откъсна крака му под коляното. Не минаваше ден
без липсващата част от крака да го боли. Фантомна болка — така го
наричаха лекарите. Обаче за онези, които я изпитваха, в нея нямаше
нищо призрачно.
Сложи си джинси, суитчър на щата Орегон и маратонки. Беше учил
за бакалавърската си степен в Калифорнийския университет в Лос
Анджелис. Фланелката на Орегон беше един вид отдаване на почит на
едноименния кораб. Сложи си оригиналн о кепе на «Лос Анджелис
Райдърс», което някога беше принадлежало на неговия дядо, абониран
за мачовете им през дванайсетте години, когато играеха в Града на
ангелите. Старецът го носеше само на домакински мачове. Не го беше
слагал от толкова отдавна, че тр ябваше наново да го регулира.
Едва когато излезе от гардероба, забеляза, че найлоновата торба с
изцапаните дрехи е прибрана, а на алабастровия бар в ъгъла на каютата
беше сложен сребърен поднос за храна. До него стоеше една -
единствена чаша вино, което плам теше като течен рубин на
приглушеното осветление.
Той се изкиска съжалително.
Преди час беше толкова свръх съсредоточен върху заобикалящия
го пейзаж, че мускулите му все още помнеха всеки завой, сътресение и
накланяне по време на пътуването със снегомобила от гората до мига,
когато машината спря в гаража за лодки на «Орегон». Обаче сега,
когато се бе върнал на мястото, което от толкова години беше негов
дом, предпазливостта му беше намаляла толкова, че не бе забелязал
кога някой от стюардите, вероятно лично осемдесетгодишният главен
стюард Морис, беше влязъл в кабината, донесъл вечерята и взел
мръсните дрехи. Ако Морис беше убиец, Хуан не би имал ни най -малък
шанс да оцелее.
Свали сребърния капак на подноса и беше поздравен от богат
пикантен аромат. Той отно во си каза, че ако на света има сигурно
място за него, то е на борда на «Орегон», заобиколен от неговия
удивителен екипаж. Украсеното с преге меню, съобщаваше, че пред
себе си вижда бизонско чили, поднесено във френска питка, а виното
беше каберне совиньон «Филип Тони».
Морис, който беше изкарал кариерата си във военния флот като
личен стюард на поне дузина адмирали, освен всичко друго беше
отличен сомелиер и Хуан беше сигурен, че виното добре ще се съчетае
с ястието, но тази му вечер не беше от винените. П од бара имаше
минихладилник и той извади от него една бутилка обикновена
«Столичная» и две охладени чаши за шотове. Едва успя да ги напълни и
на вратата се почука. Макс Хенли влезе, без да чака покана.
— Във филма3 — каза Макс, док ато пресичаше каютата, за да се
настани на другото столче пред бара до Хуан — Боги4 най-накрая моли
Сам да изсвири «Докато времето минава». Казвам това само защото
дори с вилици не мога да свиря.
3 „Казабланка“. — Б.пр.
4 Хъмфри Богарт. — Б.пр.
Хуан се поусмихна.
— Истината е, ч е тук така или иначе няма място за пиано. —
Подаде една от чашите на Макс и вдигна своята: — За Юрий Бородин.
— За Юрий — повтори Макс и двамата гаврътнаха водката.
Макс Хенли беше първият човек, когото Кабрило нае, когато
създаде Корпорацията по препоръка на своя бивш ментор в ЦРУ
Лангстън Овърхолт Четвърти. По това време Хенли управляваше пункт
за изкупуване на скрап в Южна Калифорния и след обмисляне на
предложението, което не трая повече от минута, го прие. Преди скрапа
се беше занимавал с морско инжене рство и морско спасяване, а още по -
рано бе управлявал бързи катери по всеки сантиметър плавателна река
в Южен Виетнам.
Набит, с румено лице, ореол от червеникавокафява коса, която
украсяваше задната част на черепа му, и нос, чупен толкова пъти, че