хронографа, закачен на задната стена над масата за географски карти,
за да запомни часа на този странен феномен. За негово удивление и
двете стрелки сочеха право надолу.
Не така, все едно е шест и половина, когато малката стрелка се е
доближила до седмицата, а пра во надолу.
Ъркърт се приближи, за да провери механизма, и без да иска,
измъкна металния ключ за навиване. Сграбчен от сила, по -голяма от
земното притегляне, той се стовари върху палубата така, сякаш го беше
запратил атлет. Ключът не подскочи, а изглежда се залепи за металната
палуба. Капитанът се наведе да го вдигне, но не можа да пъхне и нокът
между него и металните плочи.
Погледна отново на запад, но кобалтовосинята светлина
намаляваше видимостта само до няколко десетки метра. Не забеляза, че
водата около кораба е толкова спокойна и плътна, сякаш беше
замръзнала в гладка пързалка за кънки, само че антрацитночерна.
Неколцина моряци, които бяха на главната палуба, забелязаха
силуета на Ъркърт във вратата към крилото на мостика. Един сви ръце
на фуния и се пр овикна:
— Капитане, каква е тази работа?
Дойдоха още моряци и Ъркърт усети тяхното нервно безпокойство.
Знаеше, че моряците са суеверни типове. Всеки от тях носеше най -
различни талисмани, малки ловци на сънища, заешки крачета,
късметлийски зарчета. Веднъж плава с един, който в малка стъкленица
разнасяше в джоба си отрязаното парче от малкия си пръст. Този тип
разправяше, че загубата на пръста била на късмет. Ъркърт така и не го
попита защо смята така.
За да откъсне мислите им от странното положение, той пос очи
няколко свободни вериги, оставени опасно върху капака на носовия
трюмен люк на «Мохикан».
— Сложете веригите на място — нареди с възможно най -
командирския си глас, — или ще платим скъпо.
Четиримата мъже се откъснаха от релинга и закрачиха бързо,
доволни, че имат да вършат нещо, както и очакваше ветеранът капитан.
Но както се случи на него с ключа, яките моряци не можаха да
повдигнат и една брънка от веригите. Дори някой да ги бе заварил за
капака на люка, едва ли щеше да свърши по -добра работа.
На Ъркърт точно започна да се струва, че корабът му се е
превърнал в огромен магнит, когато чу писък, неземен екот от
страдание, който се издигаше все повече и повече.
Шумът го наелектризира, защото разпозна гласа въпреки болката,
която го разкъсваше, и знаеше как во се случва на човека.
Кабината на главния инженер, шотландец, се намираше в коридора,
където беше и тази на Ъркърт. Той стигна до вратата на Мактагърт и
влетя вътре секунди след като беше чул писъците на мъжа.
На светлината от медния ветроупорен фенер, к ойто беше грабнал
от втория помощник, видя шотландеца да лежи без риза на леглото си,
а на лицето му беше гравирано ужасено изражение. Драскаше гърдите
си или по-точно големия белег, който разсичаше левия му гръден
мускул. Белегът беше спомен от котелен вз рив преди двайсет години и
зад него, както обичаше да се фука Мактагърт, имаше парче метал,
което готвачът, който навремето го беше зашил, не бе успял да извади.
— Конър, обърни се! — извика капитанът, но знаеше, че вече е
твърде късно.
Инженерът изригна н ов писък, толкова остър и така изпълнен с
болка, че Ъркърт изстена. В този миг от устата на Мактагърт потече
кръв. Двамата мъже впиха погледи и си размениха безмълвно послание.
То гласеше: сбогом.
Кървавите слюнки от устата на Мактагърт се превърнаха в
несекващи струйки от яркочервена артериална кръв, докато парчето
метал, затворено в гърдите му, разкъсваше сърцето и белите му
дробове, защото могъщите магнитни сили неумолимо го дърпаха към
металния таван. Болката, изкривила лицето му в грозна маска, беше
свършила и единственото свидетелство за последните ужасяващи
секунди на човека бе тъмночервеното петно, простиращо се от
брадичката до гърдите.
Миг по-късно се чу влажен плясък и след него метален звън,
когато парчето шрапнел удари тавана, измъкнато от тялот о на
Мактагърт.
Ъркърт затвори врата на каютата, преди някой от екипажа да успее
да види трупа. Върна се на мостика с пепеляво лице и леко
потреперващи ръце. Блясъкът продължаваше да залива кораба с
призрачната си светлина. Хората на палубата бяха зарязали опитите да
приберат веригите и гледаха с тревога към мястото, откъдето се беше