човек би могъл да го сметне за професионален боксьор, Макс беше
човекът за подробностите в екипа. Независимо колко смахнат беше
планът, измислен от Кабрило, Макс щеше да го придвижва, докато бъде
осъществен.
— Вече съобщих на Миша Каспоров — каза Хенли, без да го
поглежда в очите.
Тази задача по право се полагаше на Председателя, но Хуан беше
благодарен на своя приятел, че е съобщил на Миша Каспоров за
съдбата на неговия началник. Той вдигна наздравица за Хенли с отново
напълнените чаши и гаврътна своята с леко пот рисане.
— Помоли да погребем Юрий по моряшки с руски военни почести
— продължи Макс. — Накарах Марк да изрови в гугъл каква е
подходящата церемония. — Той подаде на Хуан лист.
Кабрило проучи церемонията. Типично руска, тя беше малко
сантиментална и донякъд е надута, но с вярно чувство на патриотизъм,
което, каза си Председателя, би могло да се приеме и като обобщение
на Юрий.
— Уведоми екипажа, че ще проведем церемонията в 07:30.
— Не че тази вечер ще ти пука особено — продължи Макс, — но
Миша спази договора за измъкването на Юрий от затвора. Остатъкът от
парите е преведен по временната ни сметка на Кайманите.
Хуан наля по още една водка.
— Честта на крадците.
— Амин. — Хенли посочи вечерята на Кабрило. — Ще ядеш ли
това?
Хуан придърпа таблата.
— Всъщност да, защото умирам от глад. Ако искаш, можеш да
изпиеш виното. Макс заобиколи бара, за да извади две нови охладени
чаши за шотове, и ги напълни от бутилката водка.
— Ще пасувам за водката — каза Хуан. После продължи: — Миша
знае, че животът му не струва пукнат а пара. — И потопи вилицата в
чилито.
— Вече сме го обсъждали. Той знае правилата и се е задействал.
Каза, че имал скривалище в Африка, където Кенин не може да го
намери.
Кабрило кимна безмълвно. Познаваше много мъртви и затворени
бегълци, които смятаха, ч е никога няма да бъдат намерени. Каспоров
обаче не беше негов проблем.
— Някаква информация от Линда?
Линда Рос беше трети помощник -офицер на «Орегон». Дребна жена
с вид на елф, която някога се беше сблъсквала с ограниченията за
кадърни хора във военния фл от, сега изпълняваше задача с един от
редовните клиенти на Корпорацията.
— Тя и емирът са напуснали Мароко с яхтата му и са на път за
Бермудите.
Емирът на едно от Обединените арабски емирства настояваше да
пътува с членове на Корпорацията винаги щом напуск аше родната си
страна, въпреки че бе съпровождан от истинска армия телохранители.
Обикновено искаше «Орегон» да следва неговата стометрова суперяхта
«Шакир», но сега корабът им трябваше за спасяването на Юрий, затова
арабинът беше успокоен, като му пратиха Линда за спътница. Макс
продължи:
— Щом излезем от леда наоколо, без проблеми ще ги настигнем.
Когато Хуан превърна «Орегон» в хибрид между боен кораб и
плавателен съд за събиране на информация, какъвто беше сега, между
многото му способности беше и да пл ава през лед с дебелина
деветдесет сантиметра. Обаче в тези северни води най -голямата
опасност представляваха плаващите айсберги и макар бордовете му да
бяха бронирани, един кос удар можеше лесно да ги разпори, както се
беше случило с «Титаник». Докато не излезеха от опасната зона,
нямаше да могат да отворят дроселите на най -мощните двигатели на
света — революционните магнито -хидродинамични двигатели, които
можеха да тласкат кораба през вълните със скоростта на състезателен
автомобил.
— Емирът добре ли се д ържи? — попита Хуан бащински загрижен.
— Човекът е на осемдесет. Като изключим няколко дебелашки
подмятания, Линда каза, че ѝ напомнял за нейния дядо.
Лицето на Макс беше като на булдог, платно, върху което
житейският опит беше оставил своя отпечатък. Изв еднъж то започна да
се надува, а веждите да се свиват, докато челото му не се набръчка
като рипсено.
— Нещо ми подсказва, че Линда ще остане още малко сама, нали?
— Не е сигурно — отговори Хуан и отчупи парче от хрупкавата
френска питка, напоена с чили сос . — Преди да умре, Юрий обвини
адмирал Пьотър Кенин.
— Това не е никаква изненада — сви рамене Макс.
— Не е — съгласи се Хуан. — Кенин е организирал
изфабрикуването на обвиненията, но не мисля, че Юрий имаше предвид
това.
— А какво?
— Спомена Аралско море и човек на име Петровски. Карл