Петровски.
Макс се облегна удобно на столчето си пред бара и леко наклони
малката си кръгла глава.
— Не съм го чувал.
— Нито пък аз. Юрий каза и нещо за някаква призрачна лодка.
— Призрачна лодка?
— Призрачна лодка. Не ме пит ай какво значи. Нямам представа.
Последната му дума беше Тесла.
— Като Никола Тесла?
— Предполагам. Сръбският изобретател, който на практика е
измислил модерната електрическа мрежа.
— И много други неща — добави Хенли. — Мнозина знаят за
Томас Едисън и нег овия принос за модерното общество, но малцина са
чували за Тесла. Е, ако се изключат може би електрическите спортни
коли, които носят неговото име. Тесла е свръх гений. Някои от
неговите идеи…
Хуан го прекъсна:
— Класически случай на «кой знае колко за еди -какво си».
— Гледах документален филм за това как Едисон се опитвал да
убеди хората, че неговият прав ток е по -безопасен от променливия на
Тесла, като убивал слонове с електричество в Ню Йорк.
— Това е било в зората на новото време. Залозите са били особе но
високи.
— Хайде сега — да убиеш слон, за да докажеш теорията си?
— В края на краищата театралността се изплаща. До известна
степен. Променливият ток печели срещу правия, но ние всички знаем
неговото име, а Тесла остава бележка под линия. Понякога истори ята
отдава предпочитание на деятеля, а не на дейността.
— Е, и къде ни води всичко това?
— Трондхайм — отговори Хуан.
— Какво?
— Трондхайм, Норвегия. Трябва да стигна колкото може по -бързо
до Аралско море. Предполагам, че Трондхайм е най -близкият град с
летище. Може да ме оставите на път за Северно море и евентуално
Атлантика и Бермудските острови.
Макс осмисля няколко секунди предложението на Хуан, после
челюстта му увисна. Когато заговори отново, подбираше думите си
много внимателно.
— Призрачна лодка. Ар алско море. Карл Петровски. — Той
замълча. — Виждаш ли някаква връзка?
— Не, виждам, но Юрий виждаше. — Кабрило избърса устата си
със салфетката и я остави до полупразната чиния на бара. Прекоси
каютата до телефона на бюрото, погледна часовника си и набра един
вътрешен номер. Както очакваше, откри Ерик Стоун в каютата му.
— Председателю? Какво става? — Ерик също беше ветеран от
военния флот, но не беше моряк, а служител от отдел «Изследвания и
разработки».
— Марк при теб ли е? — На практика Марк и Стоун бях а като
еднояйчни близнаци.
— Аха, модерираме една интернет дискусия между почитатели на
«Игри на глада».
Кабрило имаше смътна представа, че това е поредица книги, по -
късно филмирани, но нямаше идея за какво се разказва в тях и как
двама от неговия екипаж м огат да участват в подобен дебат. Не му и
пукаше твърде, но Ерик добави:
— Студийният маниак, който отговаря за интернет повишенията,
направи Марк майстор.
— Имате пълното ми съчувствие.
— Имаме нужда от него. Нямаш представа колко злобни могат да
бъдат подрастващите девойки и какъв език използват — ще накарат
дори моряци да се изчервят!
— Искам двамата да се поровите за мен. Обаче най -напред ми
резервирайте първия полет от Трондхайм до най -близкото летище
около Аралско море.
— Това е Аралск в Казахстан — прекъсна го Ерик.
За Кабрило беше пълна тайна как Стоун помни подобни излишни
неща, но това го правеше един от най -добрите изследователи в занаята.
— След това искам да изровите всичко за човек на име Карл
Петровски. — Кабрило произнесе името буква по буква . — Името не е
толкова необичайно. Съсредоточете вниманието си върху лица,
свързани с Аралско море, адмирал Пьотър Кенин или Никола Тесла.
— Името на Кенин е свързано с ареста на Юрий Бородин, но какво
търси Тесла в тази каша?
— Нямам представа, но това бе ше последната дума на Юрий.
Ерик замълча, за да осмисли тази информация.
— Хуан, съжаляваме. Чухме, че е ранен, но не знаехме, че е
починал.
— Момчета, вие сте в почивка, така че няма как да знаете.
— Като се има предвид състоянието на океана и т.н.,
приблизителното време на пристигане в Трондхайм няма да е по -рано
от дванайсет часа.
— Знам. Направете каквото можете. — Хуан затвори и се върна
при Макс на бара. После сипа още по една водка.
— Какво ти подсказват инстинктите? — полюбопитства Макс.
— Първо, ако изпия още една водка — той гаврътна чашката, —