утре сутринта ще ми е кофти.
— А второ?
— Времето за вкарването на Юрий в затвора не е случайно
избрано. Мисля, че е открил нещо за адмирал Кенин и то е свързано с
Никола Тесла и Аралско море.
— Как?
— Докато Стоуни и Мърф изровят някаква информация, не мога да
ти кажа. Юрий ми каза това на смъртния си одър и аз възнамерявам да
го разровя.
Онези, които познаваха Хуан Кабрило, знаеха, че щом съзнанието
му е заето с мисия, няма много неща на този свят, които мо гат да го
спрат. И всеки, който се опита да го направи, ще разбере истинското
значение на думата решимост.
5.
Подводницата беше в режим на супер тихо придвижване. Намираха
се на петнайсет мили от Калифорния и между тях и брега един катер на
Американската брегова охрана мързеливо плаваше по курс Сан Диего.
Катерът се намираше на по -малко от четири мили. Екипажът не беше
пуснал сонара и макар подводницата да се намираше в международни
води, не можеха да си позволят да бъдат открити. Присъствието на
дизелова подводница толкова близо до американския бряг щеше да
предизвика бърз и смъртоносен отговор.
Катерът нямаше въоръжение, с което би могъл да елиминира
подводница от клас «Танго», той можеше да я следи със своя сонар,
докато не дойде противолодъчен самолет от няколкото военновъздушни
бази на флота, които бяха наблизо. Бяха стигнали твърде далеч и сега,
в края на мисията, щеше да е жалко да бъдат потопени. Ако трябваше
да се крият тихо под водата в течение на час или два, докато катерът се
махне — така да бъд е. Търпението и мълчанието бяха двете главни
достойнства на подводничаря.
Пътуването на север им беше отнело цяла седмица. Повечето време
плаваха извън обичайните плавателни коридори и на шнорхелна
дълбочина, за да може дизелите на лодката да получават въз дух. Само
когато сонарът откриеше наблизо кораб — обикновено идващ от Азия,
защото се бяха озовали пред пристанищата по западното крайбрежие на
САЩ и Мексико, прибираха шнорхела и се потапяха по -дълбоко.
Обикновено екипажът се състоеше от седемнайсет офице ри и шейсет и
един моряци, но на тази подводница имаше само двайсет и четири
души, с които капитанът много се гордееше.
— Докладвай данните от сонара — прошепна той. Стоеше зад
мъжа, приведен над древната пасивна сонарна система.
Морякът свали една от слуш алките от ухото си и докладва:
— Катерът продължава да плава с осем възела. Според мен се
намира на пет мили от нас.
В много отношения разстояние от пет мили беше изпълнено с
опасности. Пет минути пътуване с кола или два часа пеша. В океана,
където звуците могат да пътуват далеч -далеч в неговата необятност,
пет мили са разстояние, на което можеш да подвикнеш някому.
— Някакви признаци, че претърсва със сонар?
— Не, капитане, защото иначе щеше да изключи двигателите и да
легне на дрейф. Ако работят, не може да чуе нищо друго, освен
собствените си винтове.
В този момент мъжът отново нахлузи слушалките. Сякаш думите
им бяха чути от американците.
— Капитане… изключи двигателите. Ляга на дрейф!
Капитанът сложи успокояващо ръка върху рамото на момчето.
— Спокойно, синко. Не може да ни чуе, ако не вдигаме шум, нали?
Момчето погледна виновно.
— Да, капитане.
— Ние сме една тиха деветдесетметрова точка в океана. Нищо няма
да чуе тук. След малко ще продължи.
Капитанът огледа малкото помещение. С ниския си таван беше
клаустрофобично като гробница, а на червеното бойно осветление
лицата на мъжете изглеждаха демонични. В центъра на помещението
като сталактит от стомана висеше перископът. Около него бяха
струпани
рулевата
рубка,
контролното
табло
на
инженерите,
капитанският стол и още няколко други бойни поста. Подводницата
беше толкова стара, че всичките ѝ уреди бяха още аналогови, с
обикновени циферблати и стрелки, и много приличаха на онези от
Втората световна война, защото бяха изкопирани от германските.
Въздухът беше д оста хладен — сега, когато подводницата се движеше
на акумулатори, не смееха да пилеят амперите за отопление. Въпреки
това на няколко от мъжете лицата бяха потни. Напрежението беше
доловимо.
— Капитане, катерът продължава да е на дрейф.
— Няма нищо, момче. Нека си стои. Нямат представа, че сме тук.