им позволя да купят още една подводница, за да превозват кокаин до
Америка. Ескобар изглежда достатъчно способен, но американският
флот ще се лепне за петите му пет минути след като напусне Южна
Америка. Години са нужни, за да обучиш екипаж както трябва, за да
избягва американския сонар. Тези глупаци си мислят, че за три
седмици са овладели лодката!
— Адмирале, ако не ме лъже паметта, в началото, след
закупуването на подводницата, искаха само седмица обучение.
— Помня, помня. Нямаше да могат дори да я изкарат от сухия док.
Както вече казах, те са глупаци. Но така е по -добре. Картелът ще ми
плати точно преди заминаването на подводницата и щом се потопят н а
шейсет метра, всмукателите на баластните цистерни ще блокират в
отворено положение и лодката ще потъне на дъното на Пасифика. Няма
да има нито свидетели, нито неприятности с картела. Е, Виктор, за
какво си ме търсил?
— Имаме проблем — отговори адютантът му с такъв тон, че Кенин
се приведе.
— Продължавай.
— Бородин избяга.
От задоволство, все едно беше превъртян ключ, Кенин изпадна в
ярост.
— Какво? Как е могло да се случи?
— Докарали нов затворник — рутинно прехвърляне. Изглежда този
човек е бил изпратен да организира бягството на Бородин. Някак си е
успял да внесе експлозиви. Взривили са стените и са избягали с
хеликоптер.
Ярост не беше достатъчно силна дума да опише празнината в
гърдите на Кенин, където при обикновените хора се намираше сърцето.
— Продължавай — процеди той през стиснати зъби.
— Затворът е изпратил своя хеликоптер да преследва техния, който
скоро бил свален. Когато го огледали, установили, че е с дистанционно
управление. Нямало следа от Бородин и фалшивия затворник. Когато се
върнали, откр или следи на снегомобил, водещи на север. За последно
са чули екипажа по време на преследването.
— Какво значи «за последно са чули»?
— Адмирале, това се случи преди три часа. Оттогава няма никакви
признаци на живот от екипажа. Друг хеликоптер започна да г о издирва,
но засега няма следи. Страхуват се, че може да е катастрофирал или са
го свалили над водата и е потънал.
Пьотър Кенин не би стигнал до чин адмирал, нито би успял да
организира частна армия в рамките на Червената, ако не беше
предприемчив и безск рупулен. За разлика от мнозина винаги беше
готов да вземе решение.
— Искам веднага да бъдат затворени пазачите, които са позволили
на затворника да внесе експлозиви. Сложете ги при останалите и
оставате затворниците да изпълнят присъдата вместо нас. Директ орът
на затвора незабавно да бъде сменен, искам го в кабинета си, щом се
върна в Москва.
— Слушам — отговори Гогол. Кенин още не беше свършил.
— Трябва да предположим, че Бородин се е качил на борда на
някой кораб. Проследете всички плавателни съдове, коит о са били в
този район. Откъде са дошли, чия собственост са. Всичко.
— Слушам.
— Ако Бородин е жив, ще изложи проект «Мираж» на опасност.
Няма доказателства, така че ще бъде само неговата дума срещу моята.
Трябва да се подсигурим, че не може да намери дока зателства.
Разбираш ли?
— Да, адмирале, така мисля.
— Искам всички несигурни елементи, колкото и незначителни да
са, да бъдат елиминирани.
— Ще съобщим ли на китайците?
— Не, в никакъв случай. Можем да се справим сами. Само имаме
нужда от няколко дни. Тога ва ще проведем нашата демонстрация, а
след това проблемът е техен. — Кенин се успокои дотолкова, че се
облегна отново, докато колата прекосяваше запустялата база по посока
на сглобяемата къща, в която отсядаше винаги, когато идваше да се
види с колумбийцит е. Щяха да му платят трийсет милиона долара за
подводницата и обучението на нейния екипаж. Най -малкото, което
можеше да направи, беше от време на време да им отделя малко
внимание. Веднага след заминаването на «Танго» сухият док щеше да
бъде върнат на букс ир във Владивосток, а къщата щеше да бъде
разглобена и също откарана там.
— Виктор, още нещо.
— Да?
— Следващия път, когато имаш толкова важна информация, не ме
питай как е минало учението. Излишна загуба на време.
— Слушам, адмирале. Съжалявам.
— Няма за какво да съжаляваш, просто не го прави пак. — В този
миг на Кенин му хрумна нещо друго. — Предполагам, че спасяването
на Бородин е било организирано от малкия му гъзолизец Миша