Каспоров. Погрижи се и той да умре.
— Още щом чух какво се е случило, заповедта беше издадена. Вече
се беше покрил, но ще го намерим.
— Има още хляб в теб.
6.
Нукус, Узбекистан
Най-накрая познанията на Ерик Стоун за летищата в региона на
Централна Азия се оказаха безполезни. Кабрило пое не към достатъчно
стабилната държава Казахста н, а към нейния по -брутален и нестабилен
съсед на юг. Човешките права в Узбекистан не се спазваха, пресата не
беше свободна и когато реколтата от памук на нацията, която носеше
основните валутни приходи, узрееше, за прибирането ѝ често се
използваше прину дителен труд. Макар да не беше така корумпирана
както останалите бивши съветски републики, ако можеше да избира,
Кабрило би бил по -доволен да не идва в тази страна.
Според Ерик Стоун Карл Петровски бил на четирийсет и две,
когато бил убит от кола, чийто шо фьор избягал. Уважаван хидролог,
завършил
Московския
университет
и
Берлинския
технически
университет. Последното му работно място било за правителството на
Узбекистан, в което се опитвал да повтори успеха на Казахстан, където
започнали да преодоляват опуст ошенията от погрешните проекти за
напояване от съветската епоха.
Преди намесата на съветските специалисти Аралско море било
едно от най -големите в света с размери, по -големи от тези на езерата
Хурон и Онтарио, взети заедно. Около Аралско море се развила
бликаща от енергия риболовна и туристическа индустрия, чрез които
местните се прехранвали. В опита си да увеличат производството на
памук в околните пустини, съветските инженери отклонили водата на
двете реки, захранващи Арал — Аму и Сир, в огромни мрежи от канали,
които пропускали повече от половината вода, която вкарвали в тях.
През 60-те години равнището на езерото започнало драматично да
спада.
Комунистите знаели, че това се дължи на техните инженери, но
централно планираната икономика не обръщала внимани е на такива
подробности като околната среда. Половин век по -късно Аралско море,
което в превод означава Море от острови, се свило толкова много, че
сега представлява няколко езера с черна вода, в която не може да има
живот. Днешната му соленост е три пъти по-висока от тази на
световните океани. Корабите на някогашните риболовни флоти сега
лежат килнати и ръждясали върху пустинния пясък. Свиването на
Аралско море променило и местните климатични особености —
температурите се повишили, а сезонните дъждове нама лели. Прахта,
солта и изтичането на пестициди от някогашните памучни полета
допълнително замърсявали почвата, докато накрая тя се превърнала в
лунен пейзаж.
Единственото положително в тази тъжна история е, че
казахстанското правителство работи по пренасочв ането на вода в
Северно Аралско море в опит да съживи езерото. Крайбрежието му вече
пълзи обратно към пристанищния град Аралск, досега отдалечен от
него на шейсетина километра. Отново има промишлен риболов, както и
промени в микроклимата, които довеждат до увеличаването на
валежите.
В закъснял опит да подражават на своите северни съседи, сега
узбеките разглеждат осъществимостта на подобен проект. Карл
Петровски бил член на екипа, който постига успеха в Казахстан и през
последната година работил по повторени ето му в Узбекистан.
Кабрило се съмняваше, че работата му в тази област е причина за
неговата смърт. Беше нещо, свързано или с Никола Тесла, което му се
струваше невероятно, или с тайнствената призрачна лодка, която си
остана призрачна въпреки голямото про учване.
Това доведе Председателя до неговия омразен, брулен от вятъра
аванпост, който се намираше накрай света. Когато излезе от летището
със стъклена фасада, след като беше долетял на юг от московското
летище «Домодедово», стена от сух и солен въздух поср ещна Кабрило.
Той бързо си сложи слънчевите очила и леко повдигна с презрамката
чантата, която носеше през рамо. Паспортът, който използва за това
пътуване, го сочеше за канадски фотожурналист, работещ върху
материал, който се надява да продаде на списание «Нешънъл
Джиографик».
Беше минал транзит през Русия, облечен със спортно сако, бяла
риза без вратовръзка и поочукани официални обувки. Тук се отказа от