този външен вид и го замени с фотографската униформа по цял свят:
високи обувки, камуфлажни панталони, яке с безброй джобове и
джобчета за оборудване. В другата чанта бе подслонил един «Никон
SLR» и няколко обектива, както и достатъчно принадлежности, които
завършваха маскировката му.
В нея имаше както плюсове, така и минуси. В държава като
Узбекистан, къде то медиите бяха силно зависими и потискани, да
щракаш снимки до насита неизбежно щеше да привлече вниманието на
властите. Хуан обаче нямаше намерение да вади фотоапарата крой
правителствени сгради или военни бази, затова можеше да бъде
спокоен. Обикновено крадците бяха наясно, че фотографите нямат
нищо за крадене, освен апаратите си. Подобни кражби винаги се
съобщаваха в полицията, която най -често знаеше кои са крадците и ги
арестуваше бързо, за да изчисти името на родината. Това беше сред
плюсовете.
Така нямаше да го застрашават нито правителството, нито
кандидат-крадците. Без да обръща внимание на подвикваните
предложения от шофьорите на таксита за ниски цени до близкия град,
той съсредоточи вниманието се върху един очукан УАЗ -469. Руският
джип явно беше с лязъл от поточната линия, когато Кабрило се беше
родил. Каросерията му беше смесица от метални кръпки, избледняла
сиво-кафява боя и прахоляк и беше толкова нагъната и издрана, че
напомняше кожата на шарпей.
Младият мъж, застанал до него, стискаше в едната ръка цигара и
лист с ръчно изписано името Смит в другата и наблюдаваше
множеството, напускащо терминала с хищното търпение на сокол.
Когато видя Кабрило да излиза от тълпата, пазаряща се за цените с
шофьорите на такси, хвърли цигарата и се усмихна широко, показвайки
пожълтелите си от никотина зъби.
— Господин Смит, да?
— Да, аз съм Смит — отговори Кабрило и стисна протегнатата
ентусиазирана ръка.
— Аз Осман — представи се младият мъж с непроницаем акцент.
— Добре дошъл в Узбекистан. Наистина си сърдечно доб ре дошъл.
Казаха ми да те посрещна тук с най -хубавия си джип и както можеш да
видиш, тя е прекрасен.
В региона руският беше език за комуникация между различните
племена и техните разклонения и Кабрило би могъл да спести на
представителя на фирмата за коли под наем усилието да си кълчи езика
на английски, но понеже го говореха само малцина канадски
журналисти, той реши да се държи за английския.
— Той е прекрасен — поправи младежа Хуан и стрелна
подозрителен поглед към малкото маслено петно под шасито.
— Не ми казаха, че ще имаш нужда от шофьор. Да.
А, значи това е болката на този тип, осъзна Хуан. Наемането на
всъдеход ставаше чрез плащането на неподлежаща на пазарлък такса,
посочена на интернет страницата на фирмата. Осман искаше
доходоносното място на него в шофьор и личен гид през четирите дена,
за които беше наел колата.
— Не са ти казали, защото нямам нужда от шофьор. — После му
подхвърли кокал. — Но съм готов да ти платя, ако ми намериш
допълнителни туби за бензин.
— Значи ще навлезеш навътре в пустинята ?
— Не толкова навътре, че да не мога да се върна.
Узбекът реши, че това е шега, и се разсмя толкова силно, че
започна да кашля. След това запали поредната цигара.
Хуан палеше пура от време на време и не се сърдеше на
зависимите от никотина, но не можеше д а си представи защо трябва да
пушиш цигари сред тоя прахоляк, където усещаш пясъка да скърца под
зъбите ти, а дробовете си като стари циментови чували.
— Добре — отговори решително Осман, — но след като ме
оставиш в офиса ни в града.
Ето това неизменно заб авляваше Хуан по време на пребиваванията
му на Изток — всеки се опитва да изцеди нещо допълнително от
сделката. Няма значение колко е незначително, стига само другият да е
отстъпил повече от теб. На повечето западняци това се струваше
измамничество и алчно ст, но всъщност подобен пазарлък беше взаимна
проверка на характерите. Ако твърде бързо се съгласиш, ще те сметнат
за наивник, а ако твърде упорито се пазариш, ще излезеш скръндза.
Балансът между крайностите определя как ще изглеждаш в очите на
другите.
— Съгласен — кимна Кабрило и протегна ръка, за да подпечатат
сделката, — но само ако ме почерпиш чаша чай в офиса.
На лицето на Осман отново цъфна усмивка, но този път
изглеждаше по -искрена от мазното хилене на гонещ продажби