— Вашият сътрудник малко мъгляво обясни причината, поради
която искате да се срещнете с вдовицата на Карл.
Действителността още не беше станала ежедневие, защото Мина
трепна при споменаването на думата.
— Защо е бил в Москва? — Хуан избегна отговора, задавайки
въпрос.
— Проучвания — отговори Камзин.
— Какви?
— Технически проучвания на съветската система от канали.
Голяма част от тази информация се съхранява в Москва.
Кабрило трябваше да рискува. Не знаеше дали Камзин е тук, за да
защити вдовицата на своя служител или министерството, за което
работеше, и без да сложи картите на масата, той и узбекът можеха с
часове да си приказват.
— Мога ли да говоря откровено? — попита Хуан. Камзин махна с
ръка и се облегна удобно на покрития с найлон диван. Той се разшумя
като стар вестник. — Аз съм представител на канадска природозащитна
организация. Ние смятаме, че съпругът на госпожа Петровска е бил
убит преднамерено заради нещо, което е открил тук и проучвал в
Москва.
Кабрило беше изиграл картата си. Сега беше ред на Камзин да
завърши играта.
Той и Мина се спогледаха и Хуан на мига разбра, че тази
възможност вече е била обсъждана и че най -вероятно е истина.
— Господин Смит, как така говорите толкова добре руски? —
попита Камзин, к огато отново погледна Председателя.
— Много ми се удават езиците — отговори му честно Кабрило. —
Дайте ми няколко седмици и ще проговоря узбекски. — Това също беше
истина.
— Но още не говорите езика ни?
— Не.
— Ще ви се доверя.
След това се обърна към Мина и няколко минути двамата
разговаряха. Беше очевидно, че разговорът разстройва вдовицата.
Неясни обаче оставаха тонът и намеренията на Камзин. Дали не ѝ
казваше да си държи устата затворена и да разкара чужденеца от
къщата, или може би я убеждаваше, че на й-сетне имат съюзник, който
вярва, че смъртта на нейния съпруг е всичко друго, но не и случайност?
Най-накрая Мина подхвана разговора.
— Не знаем какво е открил Карл. Няколко дни преди да замине за
Москва, като част от задачата си проучваше дъното на езеро то на север
от тук. Върна се много развълнуван, но не поиска да ми каже какво е
намерил, докато не потвърди откритието си.
— На мен също не пожела да каже — добави Аркин Камзин. —
Обаче успя да ме убеди да му подпиша командировъчното. Карл си
беше такъв. И мах му пълно доверие. Всеки, който прекара пет минути с
него, би му се доверил.
— Колко на север? — попита Хуан.
След като Аралско море се беше свило до една четвърт от
предишния си размер, сега между узбекската и казахстанската граница
имаше десетки хиляд и квадратни километри сухо дъно.
— Не знаем.
Това изявление увисна за няколко секунди в горещия въздух.
— Обаче има човек, който може би знае — добави Мина.
Хуан я погледна въпросително.
— Карл често пътуваше със стария Юсуф — обясни тя. — Някога,
преди водите да се отдръпнат, той бил рибар. Сега е само един
възрастен човек, но Карл твърдеше, че Юсуф така добре познава дъното
на морето, както някога повърхността му.
— Разпитвахте ли го къде е ходил Карл?
— Разбира се, но като всички стари хора упътванията м у са
мъгляви. Говореше за някакви острови, за вятъра и как се усещала
земята. Нищо конкретно не можа да ни каже.
— И не сте отишли сами да проверите? — попита Хуан, но
смяташе, че вече знае отговора.
— Ако откритото от Карл е причина за убийството му… —
отговори Камзин, оставяйки изречението недовършено.
— Разбирам — каза Кабрило и кимна на събеседниците си. Камзин
имаше работа, живот, който не искаше да излага на опасност. Вероятно
живееше в страх, че макар и нищо да не знае, може да е в опасност.
Минините мотиви хрупаха шоколад в кухнята. — А Юсуф? Дали ще е
склонен да ме заведе на мястото?
Камзин известно време обмисля отговора си.
— Може би. Когато аз и Мина го разпитвахме, не ни предложи да
ни заведе, но в интерес на истината ние и не изказахме подобно
желание.
— Ясно — успокои го Хуан, защото знаеше, че и двамата изпитват
неудобство, задето не са се опитали да открият какво е убило Карл
Петровски.
Узбеките бяха независими от Русия едва от двайсет години.
Двамата пред него бяха достатъчно възрастни, за д а помнят какъв е бил
животът при сталинисткия режим. Хората не задавали въпроси, не