смеели да установят зрителен контакт с непознати и гледали с нищо да
не правят впечатление. Това бил единственият начин човек да оцелее.
Колкото Мина и Камзин да ги болеше заради смъртта на Карл, те не
можеха, не желаеха да направят нищо, освен да приемат официалното
решение на Москва и да продължат нататък.
— Някой от вас знае ли какво значи «призрачна лодка»? — попита
Кабрило, нарушавайки неловкото мълчание.
Двамата му съб еседници се спогледаха смаяни.
— В езерото има много лодки — отговори Камзин, — но никоя не
се казва «Призрачна».
— Карл никога не ми е споменавал — допълни го Мина. — Заради
това ли е умрял?
— Не знам, а и за двама ви ще бъде най -добре да забравите, че съ м
питал.
Те кимнаха разбиращо.
— Мога да ви заведа при Юсуф — предложи Камзин. — За
съжаление обаче той говори само узбекски. Аз с удоволствие ще ви
превеждам.
— Много сте любезен — каза Хуан, докато ставаше. Извади още
две блокчета «Хърши» от раницата и г и подаде на Мина. — За по-
късно.
Където и да го отведеше неговото разследване, това щеше да е
място, което тя не можеше да посети. Карл беше мъртъв. И да знае
защо, това няма да го върне. Идеологиите са за другите , сякаш му
казваше нейният поглед. Аз трябва да бъда прагматична.
Щом се озоваха навън, Аркин сграбчи Кабрило за ръката.
— Ще има ли справедливост?
Хуан погледна назад към къщата — вече празна черупка, макар
живеещите в нея още да не се бяха изнесли.
— За Мина? — отговори той на въпроса с въпрос.
— За нас?
— Не.
— Тогава защо си тук?
Хуан се замисли за малко, което го изненада.
— Защото един приятел умря в ръцете ми и реших, че поне на него
мога да осигуря справедливост. Това достатъчно ли е?
— За нас тук? Мисля, че да.
Двамата повече мълчаха, докат о търсеха Юсуф. Единствените
разменени думи бяха упътванията, докато Кабрило караше из пустия
град. Сградите бяха само фасади на безжизнени черупки.
Юсуф живееше долу при пристанището в ръждивата обвивка на
някогашен риболовен кораб. Според Аркин той не би л негов, но
въпреки това Юсуф се нанесъл. Подобно на останалите в пресъхналото
пристанище, и този кораб лежеше върху пясъка, който на места се
издигаше чак до планширите. Хуан огледа старите плавателни съдове
наоколо и веднага разбра, че старият рибар е из брал своя, защото
стоеше малко по-изправен от тях. Някои дори бяха полегнали на
бордовете си.
Кабрило спря в прахоляка около корабчето. Двамата слязоха от
джипа.
Камзин изкрещя поздрав към стария кораб и Кабрило забеляза през
илюминатора движение в каютата под рулевата рубка. Матусал беше
юноша в сравнение с човека, който излезе на широката задна палуба.
Беше с роба и кърпа на главата, подпираше се на чепата тояга. Под
кърпата се показваха кичури чисто бяла коса, а долната половина на
лицето му бе закрита о т бяла брада, по -подходяща за някой приказен
вълшебник. Бузите и очите на стареца бяха хлътнали. Едното му око
беше тъмнокафяво, почти черно, а другото бе покрито с млечното було
на катарактата. Върху подобното му на ястреб рамо беше преметнат
древен АК-47.
Едва когато Юсуф стигна до релинга и погледна, преодолявайки
разстоянието от метър и двайсет, което ги разделяше, той позна Аркин
Камзин. По лицето му се разля беззъба усмивка и двамата мъже
заприказваха на узбекски. Кабрило беше наясно как стават нещата в
тази част на света, затова чакаше търпеливо, докато узбеките спазваха
обичая на дългите ориенталски поздрави, въпросите за семействата, ако
имаха такива, обсъждане на времето, най -новите градски клюки и т.н.
Минаха десет пропилени минути, преди Кабрило да усети промяна
в тона. Сега сигурно обсъждаха него и причината да е тук. От време на
време Юсуф стрелваше поглед към него, а по изсушеното му лице нищо
не можеше да се прочете.
Най-накрая Аркин се обърна към Кабрило:
— Юсуф е готов да помогне, но той сам ият не е твърде сигурен
какво толкова е заинтересувало Карл.
— Спомена ли му за «призрачната лодка»?
— Да.
— Моля, попитай го отново.
Той се обърна отново към възрастния човек и пак започна да го
разпитва. Юсуф не спираше да поклаща глава и да протяга праз ните си
ръце. Човекът нищо не знаеше и Хуан осъзна, че това пътуване се
оказва пълна загуба на време. Запита се дали някак си значението не се