Выбрать главу

е изгубило в превода. Той беше добър с техниките за разпит и успяваше

да измъкне информация и от най -слабата паме т, но това не можеше да

стане, без да знае узбекски. В този момент го озари прозрението и той

се озова отново на борда на «Орегон» и Юрий Бородин пак

произнасяше последните си думи.

Направи го на английски.

— Призрачна лодка — каза Хуан на същия език.

Юсуф го погледна безизразно. Повтори думите, но този път

използва руската дума за лодка.

Изведнъж беззъбата усмивка се върна отново и единственото око

заблестя пиратски.

— Да, да, призрачна лодка! — Той се обърна към Камзин и започна

дълъг монолог на узбекски. Този път кльощавите му ръце махаха

насам-натам, сякаш го беше нападнал кошер оси, а върхът на тоягата

му се извисяваше заплашително над главите на двамата му посетители.

Аркин най-после успя да преведе вербалната атака.

— Призрачната лодка е в Аралско мор е, корпус като останалите,

но Карл му казал, че в нея има нещо специално, нещо магическо, както

се изразил. Няколко дни след като огледали останките, Карл направи

постъпките да замине за Москва.

— Може ли Юсуф да ми я покаже? — попита Кабрило.

— Да. Каза, че ако тръгнете на разсъмване, следобед ще бъдете

там.

Хуан не беше много навит да се върти из пустинята, но осъзна, че

няма друг избор. Той реши да направи контра предложение. Чрез

Камзин попита дали не могат да тръгнат сега, някъде по пътя да

лагеруват. Възрастният човек не прояви ентусиазъм, но само докато

Хуан извади пачка банкноти от джоба. Едното око на Юсуф отново

заблестя и той закима толкова често, че Председателя се уплаши да не

му се откъсне главата от мършавия врат.

Двайсет минути по -късно, след като с помощта на Аркин купиха

провизии, включващи и половинка от онова, което тук минаваше за

първокласна водка и което му струваше на Хуан равностойността на

осем цента, двамата мъже потеглиха из пустошта, която някога е била

дъното на езеро, а зад тях вместо килватер се вдигаше облак прах.

7.

Аралско море означава Езеро от острови, защото някога хиляди са

осейвали брулените му от ветровете води. Днес те стърчаха от езерното

дъно подобни на стръмните плата в американския югозапад, самотни

пазачи в една гола пустош. След почти безсънна нощ, през която

температурите паднаха до нулата и Кабрило бе принуден да се завре в

товарния отсек на джипа, защото Юсуф бе изгубил съзнание на задната

седалка, стиснал празната бутилка водка с кльощавите си пръсти, скоро

след изгрева те станаха.

Юсуф му показваше пътя, използвайки обширните си познания за

островите. Когато водите започнали да се отдръпват, той бил рибар, но

въпреки това още разпознаваше формите на всеки от тях, макар сега да

ги гледаше отдолу нагоре. Щом м инеха край някой от островите, той

указваше нова посока с такава сигурност, все едно чете карта или

следва указанията на компас. Човек няма нужда от джипиес в своя

собствен заден двор, а в продължение на шейсет и повече години

Аралско море е било точно тов а за Юсуф.

Отново и отново Хуан се дивеше на сюрреализма на тяхното

положение, когато минаваха край останките на потънал кораб. Често ги

заобикаляха цели полета отломки от рибарски принадлежности и

кухненски съдове. Видяха и ферибот за автомобили и съдейки по

ръждясалите форми на колите, които още стояха на горната палуба и

разхвърляни около кила, той беше потънал през 60 -те или 70-те години.

Превозните средства имаха формата на кутии без излишен лукс, по

която Съветите толкова си падаха. Юсуф направи знак, че трябва да се

движат по-бавно, затова Кабрило вдигна крак от педала за газта.

Накрая стигнаха до лимузина, която някога трябва да е била кафява, но

сега беше просто ръждясала. Гумите бяха спаднали и се бяха

разпльокали като локви от гума около всяка джа нта. Забележителното

беше, че стъклата още бяха цели.

Юсуф измъкна слабото си тяло от уазката и направи знак на Хуан

да го последва. Без да знае какво иска възрастният му спътник, Хуан се

движеше бавно, оглеждайки хоризонта и чуканчето от нещо, което

някога е било остров, а сега стърчеше на запад. Тук горчивият вкус на

сол, раздухван от вятъра, беше дори по -остър, отколкото в Муйнак. Той

отпи глътка от бутилката с вода, преди да слезе от джипа, и трябваше