през прозореца на десния борд и да се скрие зад корабния корпус.
Обаче двеста метра открита пустиня го отделяха от джипа. В мига,
когато се покажеше иззад закрилата на кораба, стрелецът щеше да го
гръмне.
Нямаше нищо, което да използва за отвличане на вниманието на
снайпериста. Раницата му беше в уазката, а изкуственият крак беше
най-обикновен модел, защото бе решил, че рискът да внесе оръжие през
московското летище не си заслужава.
Смяташе да изчака другия до падането на нощ та. Кабрило беше
отличен стрелец, но му липсваше специалното обучение на
снайперистите. От разговори с Франклин Линкълн, бившия тюлен,
снайпериста на Корпорацията, знаеше, че умелият стрелец може да
остане неподвижен на позицията си с дни. Мъжът там горе н ямаше
просто да си вдигне чукалата, а в термалния оптически мерник тялото
на Хуан щеше да изглежда като изпаряващо се привидение на фона на
тъмната пустиня. Във всеки случай щеше да го гръмне по -лесно през
нощта, отколкото през деня.
Три изстрела се забиха в мостика, разкъсаха метала и вдигнаха още
прахоляк.
Снайперистът не знаеше дали е улучил мишената. Опитваше се да
задържи Кабрило на място, което означаваше, че вероятно с него има
още хора и те се промъкват насам под неговия прикриващ огън.
Хуан не може ше да се махне, но не можеше и да остане.
Свали огледалните си слънчеви очила и ги вдигна само малко на
рамката на прозореца, движейки ги толкова бавно, че да приличат на
невинна сянка. В отражението на изпъкналите им стъкла виждаше
равнината, която го отд еляше от позицията на снайпериста. Въздъхна
облекчено — нямаше нападатели, които прекосяват пустинята. Изтрещя
поредният изстрел. Куршумът мина през прозореца зад Кабрило.
Снайперистът не беше видял очилата и стреляше просто за
психологическо въздействие. Обаче сега Хуан най -сетне успя да се
ориентира за позицията му, когато в стъклата се отрази малък пламък
от дулото.
Стрелецът
беше
малко
по -високо,
отколкото
Кабрило
предполагаше, скрит в земна гънка на склона. Хуан се запита откога ли
е там. Случващото се беше силно доказателство, че има нещо важно в
този призрачен кораб на Карл Петровски, помисли си той, макар че до
момента не бе забелязал нищо особено. Беше просто един от многото
ръждясали корпуси, осейващи дъното на някогашното езеро.
Ако не идваха допъ лнителни сили, защо да приковаваш един
невъоръжен човек на място? Защо не дойдеш лично и не довършиш
започнатото?
В главата на Кабрило се мярна обяснение и той се хвърли да
действа. Снайперистът щеше да получи желаното, но Хуан имаше още
един заек в цилинд ъра. Беше сигурен, че плавателният съд е миниран.
Снайперистът е дошъл, за да премахне всички следи от откритието на
Карл Петровски. От гледна точка на стрелеца плячката трябваше да
умре или във взрива, или когато се опита да побегне. И тогава мисията
му щеше да е изпълнена.
— Как ли пък не — почти изплю Хуан, щом стигна до вратата,
която водеше към кърмовите каюти. Пантите бяха вътре в коридора,
така че трябваше да пропълзи и отчасти да затвори вратата. Защитената
от вятъра стомана беше толкова здрава, кол кото в деня, когато я бяха
валцували. Осите на пантите завършваха с глави с формата на
луковица, така че моряците да могат лесно да ги измъкнат, ако някога
стане нужда. Централната излезе леко от пантата, все едно скубеше
бурени. Следващата изскочи много п о-трудно, но въпреки това Кабрило
успя да я издърпа. Въпреки усилията му най -долната отказваше да
помръдне, независимо колко силно дърпаше. Скоро от лицето му закапа
пот и я намокри, така че ръцете му се плъзгаха.
Ругаейки, Хуан нави крачола и свали протез ата си. Горната част
беше гладка, за да не жули кожата, но в долната част около глезена
имаше груб ръб. Подпъхна го под главата на упоритата ос и заудря
отдолу нагоре с юмрук по протезата. Оста не помръдна от мястото си,
сякаш беше заварена.
Нямаше предста ва колко време му остава, а в главата му се
въртеше клишираният образ на дигитален циферблат, който отмерва
оставащите секунди. Стовари дланта си върху протезата.
— Хайде! — Отново и отново.
Парченца ръжда се посипаха от нея и тя помръдна малко нагоре.
Няколко милиметра. Следващият удар я повдигна още няколко. След