това още пет.
В момента, в който упоритата ос изхвръкна от пантите и падна на
палубата, ръката на Кабрило беше станала безчувствена от ударите.
Той седна на палубата и си сложи протезата. Свободн о висящата врата
се извисяваше над него и щеше да стане негов най -добър приятел, а
може би кошмар?
Кабрило я хвана от двете страни и закрачи към мостика, като
внимаваше да я държи между себе си и снайпериста. На стрелеца му
трябваха само няколко секунди, з а да разбере, че нещо не е наред, след
което няколко бързо изстреляни куршума се сплескаха във вратата.
Усещането беше все едно някой го е ударил с боен чук. Двойният
изстрел отхвърли Хуан крачка назад и той се облегна на
дяснобордовата стена на мостика. И зпълзя през прозореца и издърпа
вратата след себе си, подпирайки я на перваза. Снайперистът стреля
още два пъти, но не можа да докопа плячката. Хуан прехвърли щита
високо над главата си и скочи върху главната палуба. Както искаше,
вратата строши релинга и падна извън борда на земята.
Не знаеше колко време щеше да е нужно на снайпериста да
разгадае неговия план, затова действаше бързо и скочи от три метра на
земята. После нагласи вратата и се присви в дейната сянка. Пръстите
му едва намираха опора, когато я задърпа след себе си по пясъка и
камъчетата.
След секунди млечна киселина започна да се образува в ръцете и
бедрата на Кабрило, а малко след това и пръстите му станаха
безчувствени. Той продължи да пристъпва назад, да влачи вратата и да
стои скрит зад нея, за да не го види стрелецът. В мига, когато излезе
изпод корабните останки, снайперистът го взе на мушка и даде три
бързи изстрела. Всеки попадна във вратата почти на едно и също място.
Кинетичната сила на куршумите изтръгна вратата от ръцете му и
тя падна върху него. Той бързо се изправи пак на крака и вдигна
вратата почти отвесно. Снайперистът стреля отново и куршумът отново
рикошира от вратата. Металът се беше огънал от попаденията и от
трансфера на енергия направо пареше. Въпреки това куршумите нямаше
да успеят да я пробият.
Сега Хуан разбра, че състезанието е започнало. Снайперистът не
можеше да го застреля, а това означаваше, че трябва да го подгони.
Кабрило трябваше да измине стотина метра до уазката. Стрелецът
трябваше да преодолее поне половин килом етър, но по -голямата част от
пътя му беше надолнище. Той беше необременен, докато Председателя
трябваше да влачи щита си през целия път обратно до колата, защото
иначе стрелецът просто щеше да спре, да вдигне оръжието си и да го
застреля, докато бяга.
Хуан влачеше тежката врата по пясъка като котва, която не може
да спусне. Долният край на вратата събираше камъчета и пясък и той
имаше чувството, че влачи половината пустиня със себе си. Гърбът
започна да го боли, когато се озова на половината път от целта, а
краката му направо трепереха като тръстики на вятър. Обаче не намали
ход, нито спря да си отдъхне. Болката е начинът на тялото да каже
някому да спре да прави нещо. Ако сложиш ръка върху пламъка на
свещ, ще те заболи, но съзнанието контролира тялото и мож еш да я
задържиш там, докато плътта ти се опече. Тялото на Кабрило му
казваше да пусне вратата и да си почине, но неговият интелект знаеше
нещо, от което тялото нямаше представа. Ако остави щита, ще умре,
така че продължаваше въпреки болката да влачи врата та. В този момент
стрелецът сигурно беше напуснал скривалището си и тичаше с все
сили.
Сякаш за да потвърди мислите му, снайперистът отново стреля по
него. Звукът от изстрела беше много по -близко, прекалено близо и
силата на удара беше много по -голяма сега , когато мъжът стреляше от
по-малко разстояние.
Хуан леко изви глава. Рибарският съд, който първоначално беше
взел за призрачния кораб, беше на осемнайсетина метра от него, а
стрелецът на сто, а може би на двеста. Хуан не знаеше, а покажеше ли
глава, риску ваше да му я отнесат.
За десети път вероятно той повдигна още вратата, за да прескочи
купчината пясък и камъчета, които се бяха натрупали около долния
край, докато я влачеше напред. Реши да я свали по -ниско, за да може
да я влачи по -леко, макар че новата п оза щеше да натовари
допълнително ръцете, гърба и краката му. Зъбите започнаха да го болят
от силното стискане на челюстите, но въпреки това някак си успя да
увеличи скоростта.