Усещайки, че независимо от всичко плячката му се изплъзва,
стрелецът пусна сват барска поредица изстрели, натискайки спусъка на
полуавтоматичното оръжие колкото може по -бързо. Няколко куршума
се сплескаха във вратата, но повечето нападаха около Хуан. Както във
всяко състезание, последната част беше най -оспорвана и двамата мъже
напрягаха всички сили. Кабрило нададе животински вик, докато
теглеше тежката врата, а краката му като бутала докосваха и отскачаха
от земята. Погледна отново и видя, че сега носът на риболовния кораб е
на омайните пет метра от него.
Пусна вратата на земята и спри нтира. Снайперистът беше на
трийсетина метра зад него и тичаше с все сили. Неочакваната смяна на
тактиката от Кабрило го изненада. Не му остана време да вдигне
пушката, затова стреля от хълбок в мига, когато Хуан зави зад носа.
Почувства пареща болка във в рата като от ужилване на пчела
точно когато завиваше зад стоманения корпус. Горещите парченца
метал от пръсналия се над главата му куршум се бяха посипали върху
му. Уазката беше само на десетина крачки оттам.
Той скочи с глава напред над торпедото на уазка та секунди преди
снайперистът да стигне до рибарското корабче и да стреля отново.
Стъклото на шофьорската врата се пръсна. Хуан падна на земята от
другата страна на джипа, претърколи се и стана. Погледна през
отворения прозорец на уазката и за пръв път от началото на битката
видя снайпериста. От глава до пети беше в камуфлажни дрехи, но не
тези на местните узбеки и казахи. Имаше вид на човек, изскочил от
ловджийския каталог на «Берета».
Мъжът спря на шест метра от него и започна да вдига карабината
за последния смъртоносен изстрел.
Ръката на Кабрило напипа познатите форми на стария калашник на
Юсуф, който бе настоял да го вземе, защото контрабандисти често
използвали дъното на езерото за внасяне или изнасяне на акцизни
стоки. Вдигна го от мястото за краката на пътника достатъчно, за да
може да го насочи срещу снайпериста.
Прикладът на карабината беше на десетина сантиметра и половин
секунда от най -добрата стрелкова поза, когато Кабрило напипа
предпазителя, щракна го и пусна един дълъг откос през строшения
прозорец на шофьорската врата. Няколко от куршумите така и не
успяха да напуснат уазката, но повечето улучиха целта.
Снайперистът се разтресе, сякаш беше хванал гол кабел под
напрежение, когато осем куршума от пуснатия по сватбарски откос го
пронизаха от кръс та до главата. С една ръка Хуан нямаше силата да
задържи изправянето на калашника, който беше включен на
автоматична стрелба, и последните куршуми надупчиха покрива на
колата. Най -накрая успя да отпусне спусъка, а през това време
снайперистът рухна на земя та. Хуан пусна автомата и се строполи на
земята с гръб върху уазката. Дишаше тежко. Действително мъжът беше
мъртъв. Това не беше филм. Въпреки това Кабрило си позволи
деветдесет секунди почивка, преди да скочи отново на крака.
Заобиколи джипа и закрачи с н есигурни крака към снайпериста.
Погледна…
Експлозията го повали на земята, а взривната вълна вдигна облаци
ръжда от стария кораб, сякаш го беше ударил ураганен вятър. Звукът
заеча из пустинята като гръмотевица и миг по -късно от небето заваляха
парчета стом ана, камъни и буци пръст. Кабрило остана на земята и
покри главата си с длани, за да я защити, докато от небето престанаха
да падат отломки и над него започнаха да се носят само облаци прах и
пушек.
Той се изправи на четири крака и се примъкна до рибарскот о
корабче, за да погледне иззад носа му. Носът на призрачния кораб беше
чисто и просто отнесен.
Останала беше само димяща яма в земята, кратер с размерите на
олимпийски басейн. Термит 5, помисли си Хуан. Снайперистът беше
използвал термит и часовников механизъм за детонатор. Хуан осъзна,
че най-голямото парче, което беше останало от кораба, е вратата, която
той бе използвал.
Той отиде при нея и я потупа с привързаност.
— Не знаех, че те спася вам, докато ти правиш същото за мен —
каза ѝ. Едва тогава забеляза малката медна плочка, закрепена в долния
5 Горяща смес от алуминий и магнезий плюс метални оксиди. — Б.пр.
край. Не я беше видял, докато вадеше осите на пантите, защото в
коридора беше тъмно, а вътрешната част на вратата му бе служила като
щит през цялот о време на битката. Трябваше да изтрие мръсотията, за