да може да прочете какво пише на старата емблема.
На малкото парче месинг бяха щамповани само няколко думи.
Щяха да минат дни, докато разбере в какво го беше въвлякло
прочетеното, и няколко седмици, док ато усети последствията, но сега,
в тези първи секунди, бе насаме със собственото си объркване.
9.
Корабостроителница «Ч. Крафт & синове»
Ери, Пенсилвания
Някога Манхатън бил заобиколен от кейове, подобно на спици по
велосипедна капла, те разсичали в сяко пространство на острова, годно
за морска търговия. Нахлуването на контейнерите и нарастването до
небесата на цените на земята затвориха почти всички кейове. Тези,
които оцеляха, бяха запазени главно за круизни кораби. Така че за
«Орегон» нямаше да има триумфално плаване нагоре по река Ийст или
Хъдсън, за да пристане под най -известната крайбрежна панорама в
света.
Вместо това, щом минаха под моста «Веразано Нароус», той се
оказа на котвено място в Нюарк, Ню Джърси, сред акри метални
контейнери и безкрай ни редици автомобили, докарани от фабриките в
Европа. По днешните търговски стандарти той беше вехнещо цвете
сред океанските гиганти. Със своите сто шейсет и седем метра дължина
беше като джудже в сравнение с корабите «Панамакс» 6 и
«Суперпанамакс», които заемаха котвените места наоколо. Между тях
приличаше на клошар сред кралици на красотата.
Корпусът му беше като лекьосан с петна от различни бои, които се
лющеха толкова много, сякаш страдаше от някаква срамна кожна
болест. Палубите бяха осеяни с боклуци и машинни чаркове, които вече
не работеха. Имаше централна надстройка и един димоход, който се
издигаше малко зад мидела на кораба. Там над левия и десния борд
стърчаха крилете на мостика. Предното стъкло на мостика беше на
мръсни петна от изсъхналата сол. Едно от малките странични стъкла бе
заменено с парче разслояващ се вече шперплат. Три крана обслужваха
предните му трюмове, а други два можеха да разтоварват два та задни.
Единственото грациозно нещо у него, подобно на чаша за шампанско,
беше задната палуба. Носът приличаше на голо острие, което сякаш
повече се бореше с морето, отколкото го пореше. По външен вид
приличаше на стар товарен параход скитник, който е тр ябвало отдавна
да бъде нарязан на скрап.
След пътуване с такси от летище «Дж. Ф. Кенеди» Кабрило си
пробиваше път по кея и не можеше да си представи по -красив кораб от
него. Той знаеше, че изписаната по него разруха е само изкусна
маскировка, хитрост, коят о му осигуряваше анонимност, за да влиза
6 Наименованието е свързано с размерите на корабите, преминаващи през Панамския канал. — Б.пр.
незабелязано
в
пристанищата
на
третия
свят,
където
често
пребиваваше.
Документите на «Орегон» бяха наред и митническата проверка не
откри нищо подозрително. Товарителниците сочеха, че превозва хартия
от Германия за различни пристанища в Карибите. Когато капаците на
трюмните люкове бяха вдигнати, инспекторите можаха да видят
горната част на огромни барабани хартия, всеки с тегло повече от осем
тона.
Разбира се, и барабаните хартия бяха подобно на корабната
външност са мо фасада. Те бяха дебели само 30 сантиметра, закриваха
горната част на трюма като двойното дъно в куфарчето на шпионин и
тежаха по-малко от четирийсет и пет килограма.
Той се изкачи по корабния трап и погледна към кърмата — това
беше неговият ритуал. Обик новено корабът плаваше под флага на
Ислямската република Иран, още една заблуда, освен останалите, и по
традиция той му отправяше поздрав, показвайки му среден пръст. За да
не усложняват излишно престоя си тук, «Орегон» показваше
регистрация в Панама и зна мето на тази нация с четирите квадратчета
— две бели с бяла и червена звезда в средата, и червено и синьо без
звезди, се вееше на флагщока.
Вътрешността на корабния мостик отговаряше напълно на външния
вид на кораба — мрачни коридори, лющеща се боя и доста тъчно
прахоляк да се напълни детски пясъчник. Подовете бяха голи или
покрити с евтини винилови плочки. Само в капитанската кабина имаше
килим, но той беше от универсалните за ползване вън или вътре, затова
беше толкова елегантен, колкото зебло за чували. Н а различни места в