където снегорините не бяха разчистили достатъчно широко трасе.
Слънцето се издигаше ниско над хоризонта — студено и далечно.
След няколко седмици то щеше да се гмурне окончателно през ръба на
света, за да се появи чак през следващата пролет. Температурата се
колебаеше съвсем малко над минус седемнайсет градуса.
Камионът се приближи към затвора крепост с формата на кюлче, в
чиито
четири
краища
подобно
на
минарета
се
извисяваха
наблюдателните кули. Външен кръг от телена мрежа с остри като
бръсначи краища заобикаляше целия периметър от почти един хектар.
Зад нея отдясно на пътя се издигаше контролен пост. Между оградата и
затвора стоеше тежък транспортен хеликоптер, боядисан в арктическо
бяло.
Едва след като камионът спря, един от опакованите като пакет
пазачи излезе от малката си колибка на студа. Знаеше, че очакват
камиона, но колкото и да надничаше през предното стъкло, не можа да
разпознае шофьорите. Носеше своя АК -74, модернизиран модел на
изобретения от Михаил Калашников, на ремък, прехвърлен през
рамото, където лесно би могъл да го стигне.
Махна с ръка на шофьора да излезе от кабината. С примирено
свиване на раменете мъжът отвори в ратата и ботушите му заскърцаха
по снега.
— Къде е Дмитрий? — попита пазачът.
— Кой е той? — отговори шофьорът.
Това беше проверка. Редовните шофьори на затворническия камион
се казваха Василий и Антон.
— Ако имаш предвид Антон или Саша — прякора на Васили й, —
жената на Антон роди, второ момче, а Саша лежи с пневмония.
Пазачът кимна и се почувства поуспокоен, че пред секретния
затвор са пристигнали познати. Те очевидно бяха част от същия взвод,
както обичайния екип.
— Покажи ми документите си и повикай помо щник-шофьора да
донесе своите.
Няколко минути по -късно пазачът беше удовлетворен от
документите на двамата. Преметна калашника на гърба си и отключи
вратата. Блъсна я навън и мрежата в желязната рамка звучно издрънча.
От ауспуха изскочи бял облак, когато ш офьорът натисна газта и
мина под вдигнатата желязна врата, откриваща достъп до двора, около
който се издигаха четирите затворнически блока. Към входа водеха
стъпала, които свършваха пред врата, която би подхождала повече на
банков трезор, отколкото на сгра да. Пред вратата чакаха двама пазачи в
бели камуфлажни униформи. Камионът направи остър завой и на заден
ход започна бавно да се приближава към мъжете. Когато единият с
вдигане на ръка даде знак, че е достатъчно близо, той натисна
спирачките. Беше против п равилника да остави двигателя да работи на
празен ход, защото някой от затворниците би могъл да открадне
камиона, затова угаси мотора и прибра ключа в джоба си.
Друг ключ от различна връзка можеше да отключи задната врата.
Двамата пазачи бяха насочили свои те калашници, когато вратата се
отвори със скърцане. Вътре имаше един -единствен затворник, окован с
верига на китките и глезените, закачени за ухо, хванато за пода на
камиона. Беше облечен в синя затворническа униформа и тънко
ватирано яке, за да го пази д онякъде от арктическия студ. На пръв
поглед косата му сякаш беше късо подстригана, но всъщност главата му
беше гладко обръсната. Илюзията за коса създаваше сложната
татуировка, която покриваше кожата на черепа му. Татуировката
продължаваше надолу по гърлот о и изчезваше в острото деколте на
затворническата риза. Не беше едър мъж, но дивият блясък на
леденосините му очи му придаваше опасен вид.
— Е, приятелю — каза шофьорът с подигравателно добродушие, —
ето те у дома. — Тонът му стана по -мрачен. — Ако ни създадеш
някакви проблеми, ще умреш тук и сега.
Затворникът не отговори, но яростта в очите му избледня, сякаш бе
завъртял някакъв личен реостат на гнева. Кимна веднъж в знак, че ще
сътрудничи.
Шофьорът се качи и отключи веригата, която го държеше за пода
на каросерията без прозорци. Отстъпи назад и затворникът затътри
крака след него. Мъжът изстена, когато скочи на земята. Беше стоял в
една и съща поза в продължение на последните шест мъчителни часа.
Прехвърлянето нямаше да бъде завършено, докато не сменят ве ригите,
които носеше. Затова петимата мъже се изкачиха по стъпалата и
влязоха в сградата на затвора. Стените от сгурбетонни тухли на