жилищния отсек имаше скрити врати, които водеха до тайните и много
по-разкошни вътрешни пространства, където екипажът всъщност
живееше и работеше.
Хуан стигна до една такава врата, след като мина през потъналия в
мазнина камбуз и опърпан ата каюткомпания. Тайната врата се
отключваше с помощта на скенер за ретина, скрит в пъпа на красавица
по бикини. Тя красеше туристически плакат, залепен на стената между
други евтини украшения, които биха развеселили само екипаж от
моряци женомразци.
Когато вратата се плъзна безшумно настрана, Хуан потъна в
луксозния интериор на истинския «Орегон». Това беше тайната, която
външната маскировка трябваше да скрие, както и факта, че корабът е
въоръжен до зъби.
Притежаваше системи за изстрелване на ракети земя -земя, ракети
земя-въздух, няколко двайсетмилиметрови картечници «Гатлинг»,
както и едно чудовищно 120 -милиметрово оръдие, скрито в трюма,
което можеше да бъде вкарано в бой чрез отварящи се встрани
хоризонтални врати. В шест от дузината стари петролни варе ли по
палубата имаше.30 -калиброви картечници, които се контролираха от
високотехнологичния
команден
център
на
«Орегон».
Бяха
предназначени за отблъскване на абордаж и немалко сомалийски
пирати бяха опитали тяхната мощ.
«Орегон» разполагаше и с пълен набор сложни сензори, чрез които
събираше информация от места, където Съединените щати не можеха да
изпратят своите шпионски кораби. Беше прониквал сред най -различни
враждебни нации, като Иран и Либия преди свалянето на Муамар
Кадафи, събирайки разузнавателни да нни от сигнали, каквито
сателитите не можеха да прихващат. Една от последните му мисии беше
край бреговете на Северна Корея, въоръжен със специален лазер, даден
назаем
от
Сандия
Нешънъл
Лабораторийс.
Резултатът
беше
сензационното и необяснимо (за корейците ) неуспешно изстрелване на
тяхната балистична ракета «Унха -3».
Хуан размени набързо по няколко думи с различни членове на
екипажа, които срещна по пътя към своята каюта, защото бързаше да се
изкъпе, за да свали от гърба си близо двайсет часа пътуване. Все още
имаше черно под ноктите от Узбекистан. Сложи си черни панталони,
раирана риза и произведени по поръчка обувки от «Отабо».
Имаше време да се наслади на една голяма салата «Коб» в
трапезарията, заобиколен от дебело тапицирани кожени мебели и
уютната атмо сфера на джентълменски клуб, преди да се отправи към
заседателната зала на «Орегон» за обсъждане на положението със
старшите си служители.
Помещението имаше четириъгълна форма и бе обзаведено в
модерен минималистичен стил със стъклена заседателна маса и че рни
кожени кресла. Ако бяха в открито море, щяха да отворят порталите, за
да влиза естествена светлина, но след като бяха закотвени на кея в
Нюарк, нямаше да е разумно да позволят на докерите да видят
истинския интериор на кораба.
Около масата бяха насядал и Макс Хенли, Еди Сенг, и той ветеран
от ЦРУ като Кабрило, който ръководеше операциите на сушата заедно с
едрия «тюлен» до него Франклин Линкълн. Срещу тях седяха Ерик
Стоун и Марк Мърфи. Стоун изкара петте си години в Анаполис 7 и се
сдоби с маниери на моряк, макар и все още пленник на тромавото тяло
на юноша, а Мърф беше единственият цивилен сред екипажа.
Притежател на няколко доктората, почти фотографска памет и
параноята на истински теоретик на конспирациите, той беше облечен
така, сякаш бе вдигнал от пода предназначените за пране дрехи, а
буйните му черни коси приличаха на невиждала гребен гора. Беше
работил като конструктор за една от големите оръжейни фирми и бе
приет в Корпорацията по предложение на Ерик Стоун.
Отсъстваха Линда Рос, която още придружаваше емира на неговата
яхта, и главната корабна лекарка Джулия Хъксли, заминала да
погостува на брат си в Съмит, Ню Джърси.
— Добре дошъл — поздрави Макс Кабрило с вдигната чаша кафе.
— Добре ли летя?
— Защо хората не пр естанат да задават този въпрос? — подхвърли
Мърф. — Днес летенето не е толкова рядко явление, че отговорът да е
толкова важен! Нали самолетът е кацнал. Дали е било приятно или не
— на кого му пука?
Макс го стрелна с кос поглед.
— По същата причина, по коят о бързат да отговорят на телефонно