Выбрать главу

7 Военноморската академия. — Б.пр.

обаждане. Заради обществената условност да бъдеш учтив.

— Чисто губене на време — възрази Марк.

— Повечето социални условности са такива — съгласи се Макс и

махна презрително с ръка, — но вашето поколение просто не може д а

ги оцени.

— За протокола — прекъсна ги Хуан, за да овладее срещата. —

Полетът ми беше чудесен. Беше много по -приятно от това да се опитам

да се измъкна от Узбекистан по следите от уазката.

— Добра работа — каза Линк с кънтящ глас, който излизаше от

широкия му гръден кош. — Скоро ще те направя почетен «тюлен».

— Някакви последици за вдовицата на Петровски? — попита

Стоун. — Очевидно е, че някой разчиства следите от откритието му, а

тя е още един свидетел.

— Когато се върнах в Муйнак — обясни Хуан, — разказах на

Аркин Камзин какво се е случило. Той ми обеща, че ще изведе нея и

децата колкото може по -бързо от страната. След заминаването им ще си

вземе отпуска, за да посети свои приятели в столицата Астана. Това е

всичко, което можахме да направим. Информирайт е ме за най -новото

във вашите проучвания — завърши той.

Марк Мърфи носеше безпръсти ръкавици със закачени по тях

кабели, включени в неговия лаптоп, свързан от своя страна със

суперсървъра «Крей» на кораба. Той взе да движи ръце и на големия

екран на стенат а започнаха да се отварят прозорци с данни като в

научнофантастичен филм. Това беше последното поколение плъзгащи

се прозорци, което той тестваше за начеващата компания на свой

приятел.

— Започваме — обяви Марк, когато на екрана се разстла въздушна

снимка на индустриален комплекс покрай някакъв воден басейн. —

Това е снимка на корабостроителницата «Ч. Крафт & синове»,

открита през 1917 г., само три години преди да бъде разрушена от

пожар. Фирмата е основана през 1863 от Чарлз Крафт, с цел да

изработва б рони за бронираната флота на юнионистите. След войната

започват да строят железни кораби за Великите езера. Това са най -вече

крайбрежни рудовози.

След смъртта на Чарлз Крафт неговите двама синове, Алек и

Бенджамин, започват да се борят за контрол над фирма та. По-

възрастният син, Алек, най -накрая изкупува акциите на брат си, обаче

дългът,

който

натрупва

заради

това,

накрая

закопава

корабостроителницата. Вместо да се разширява, тя се свива все повече

и повече, защото Алек е принуден да продава активи, за да м оже да си

изплаща дълговете. Освен това се пропил, което допълнително

усложнило нещата.

Пожарът, който унищожава корабостроителницата, е смятан за

подозрителен, но застрахователната компания не успява да докаже

умишлен палеж. Алек Крафт умира през 1926 от цироза. След като

продава акциите на брат си, Бенджамин Крафт не остава в Ери, а със

семейството си се мести в Питсбърг. Води тих живот с парите от

продажбата. Днес няма живи техни деца, но имат четирима внуци и

единайсет правнуци, които живеят главно в Пе нсилвания и северната

част на Ню Йорк.

— Има ли някакви документи, че фирмата е продала кораб на

някого в Русия? — зададе Хуан въпроса, който не му излизаше от

главата, след като бе намерил Призрачния кораб на Карл Петровски,

който всъщност е бил построен в Ери8.

— Никакви преки продажби в Европа — отговори Марк. Той махна

с ръка и на екрана се показа списък на корабите, построени в

корабостроителницата на Крафт.

— Намерих го в базата данни на Музея на мореплаването по

Великите езера.

След това маркира няколко съда от дългия списък и продължи,

обяснявайки:

— Като изхождах от описанието ти, избрах онези кораби, които

най-много отговарят на неговото описание.

На страниците се виждаха пов ече от двайсет съда, които

отговаряха приблизително на размерите и възрастта на кораба, който

Хуан беше видял.

— Някакви снимки? — попита той.

— Да. Изчакай секунда… — Мърф отново замаха с ръце и скоро

видях пред себе си пожълтели снимки, направени преди п овече от век.

Повечето от плавателните съдове бяха конструирани за пренасяне

на някакъв вид товар. Имаше ферибот за превоз на железопътни вагони

с два успоредни чифта релси върху палубата, над която се извисяваше

арка, а върху нея беше кацнал мостикът. Пос ледваха още снимки.

— Спри! — извика Хуан. — Върни се с една назад. Това е той!

— «Лейди Маргарет» — обяви Мърф, след като провери в лаптопа