Выбрать главу

невероятни магнитни свойства и кораб, открит на стотици хиляди

километри от мястото, където е изчезнал.

— Да не говориш за те лепортация? — попита Линк подозрително.

— Точно така! Какво казва Шерлок Холмс? Когато елиминираш

всички фактори, останалият трябва да е истината.

— Откъде можем да знаем, че сме елиминирали всички останали

фактори? — попита Еди.

Марк не можа да отговори в еднага на въпроса.

— Като оставим настрана застрахователната измама — продължи

Сенг, — мисля, че корабът е продаден. Новите собственици го закарват

на ход до Черно море, там е разглобен и откаран до Аралско, където са

го сглобили отново.

Кабрило изгледа Мъ рфи с вдигнати вежди.

— Трябва да признаеш, че в това има много повече логика,

отколкото в твоята научнофантастична идея.

Марк приличаше на дете, на което току -що са взели любимата

играчка.

— Неприятно ми е, че аз трябва да кажа това — каза Макс Хенли и

примирено поклати главата си на булдог, — но Марк може да е прав.

— Моля?

— В началото на XX век единственият начин да стигнеш до

Аралско море е бил с керван от камили, не на коне. То лежи на хиляда

и шестстотин километра от всяка годна за плаване вода. Осве н това ние

говорим за кораб, който е тежал няколкостотин тона и не е бил

конструиран да се разглобява лесно. Някой да знае максималния товар

на двугърбата азиатска камила? Не може да е повече от стотина

килограма. Малко повече, ако се използват кошове. Кол ко курса биха

били нужни? Колко животни? Би било по -лесно и много по -евтино за

нашия въображаем руснак да построи кораба на място, вместо да го

внася. Ето и още една трудност: къде биха могли да го сглобят? Нужен

ти е сух док или голяма корабостроителница и аз съм готов да заложа

долари срещу донъти, че в 1902 г. такова нещо в района не е имало.

Еди се намеси бързо:

— Може с години да е плавал из Черно море и едва по -късно да е

пренесен в Аралско!

— След болшевишката революция този прозорец е затворен —

възрази Макс. — Вече няма богаташи и съответно техните скъпи

играчки. Марк може да провери пак, но се съмнявам, че тези улеснения

ги е имало и през 1917 г. — Той изгледа партньорите си от

Корпорацията един по един. — И аз мисля, че идеята е шантава, но не

бива да се отхвърля с лека ръка.

Хуан кимна, но не беше убеден.

— Мърф, при твоето проучване на Тесла стигна ли до данни, че

може да е работил върху проблемите на телепортирането?

Сега беше ред на Марк да изглежда безсилен.

— Никола Тесла е толкова неясна фиг ура, особено през последните

си години, когато обеднява, така че няма начин да се узнае върху какво

точно е работил. Говори се за смъртоносни лъчи и машини за

земетресения, както и за контрол на съзнанието. Невъзможно е да се

различи кое е истина и кое изм ислица.

— Кой би могъл да знае?

— Радвам се, че попита — Марк размаха ръце, избутвайки встрани

снимката на «Лейди Маргарет» и застрахователната информация, и

извади в нов прозорец паспортната снимка на плешив възрастен мъж,

отговарящ на стереотипа за разсе яния професор. На снимката беше

облечен със сако от туид, а на носа му бяха кацнали големи очила с

черна рамка. Чертите му издаваха слаб човек, а изражението му беше

объркано. Сресан така, че останалата коса да скрива плешивината,

сякаш беше единствената м у суетност. — Това е професор Уесли

Тенисън,

теоретичен

физик,

работил

преди

в

Масачузетския

технологичен институт (МТИ).

Пенсионира се преди пет години. Автор е на най -пълната

биография на Тесла: «Сръбският гений». Ерик и аз разровихме по

всякакъв възможе н начин живота на този човек. След като напуска

МТИ, той на практика минава в нелегалност. Няма телефонен номер,

нито имейл адрес, само пощенска кутия. Успяхме да проследим негов

адрес в столицата на Върмонт — Монпелие. По модерните мерки той се

е покрил.

— Защо ни казваш това?

— Това е нашето извинение, че не сме успели да говорим с него —

отговори Ерик.

Кабрило се облегна удобно в своя ергономичен стол и прокара

ръка по брадясалата си брадичка.

— Е, значи динамичната двойка се е провалила?

— Да използваш технологиите, за да намериш някой лудит, е като

да се опитваш да хванеш молец с наковалня.

Макс се изкиска, защото Хуан не успя да измисли подходящ