приемната бяха боядисани в гадното зелено, по което си падаха всички
съветски институции. Подът беше от гол бетон, а тавани те се издигаха
на три метра от него. В помещението беше само малко по -топло,
отколкото навън, но поне не духаше вятър. Вдясно от вратата имаше
стоманена клетка. Вътре стояха още двама души. Не бяха с униформи,
носеха дрехи, които доста приличаха на тези на затворника.
И двамата бяха здравеняци, които се извисяваха поне на метър и
деветдесет, а ръцете им бяха като бойни чукове. Гърдите и бицепсите
опъваха плата на ризите им. Подобно на новопристигналия и техните
вратове бяха украсени с татуировки, обаче на ч елото на единия имаше
татуирана бодлива тел, подсказваща, че мъжът е осъден на доживотен
затвор без право на помилване.
Новопристигналият
беше
вкаран
в
клетката.
Единият
от
въоръжените пазачи подаде автомата си на другия и издърпа чифт
белезници от кука, з акрепена над голото бюро. Заедно с шофьора
влязоха в клетката, а вратата зад тях автоматично се заключи.
— Голям грозник сте ни докарали — каза осъденият на доживотен
затвор. — Надявахме се на нещо по -красиво.
— Просяците не могат да избират, Марко — отговори му пазачът.
— А и заради теб не остават дълго красиви.
Огромният мъж сви рамене, сякаш беше съгласен.
— Хайде, грознико, да видим къде си бил. Свали си ризата.
В руската наказателна система затворническите татуировки играят
ролята на автобиография, от която другите научаваха колко години е
лежал въпросният човек, какви престъпления е извършил, за кого е
работил на свобода и още много други подробности. Татуирана кола
означаваше, че човекът е бил крадец, а ако по тялото му имаше
изрисувани повече котки — това показваше, че е работил в банда.
Кръст на гърдите се татуираше насила и означаваше, че човекът е
нечий роб.
Шофьорът стрелна поглед към пазача, който кимна леко,
одобрявайки по този начин малкото отклонение от процедурата, и
продължи да отключва беле зниците на краката и ръцете. Когато беше
освободен, затворникът застана като статуя, без да отмества очи от
Марко, доживотния затворник, който се бе издигнал на върха на
затворническата йерархия и я управляваше вместо пазачите.
— Свали ризата или няма да и злезеш жив от тук — повтори Марко.
Ако тази втора заплаха със смърт в течение на няколко минути
беше уплашила затворника, той не го показа. Продължи да стои
неподвижно, без да премигва, още десетина секунди. След това
подчертано бавно, сякаш това беше него ва идея, дръпна ципа на
тънкото ватирано яке и вяло започна да разкопчава ризата.
На гърдите му нямаше кръстове, макар цялата останала кожа по
торса му да бе украсена със затворническото ерзац мастило.
Марко се оттласна от стената и каза:
— Да видим какво имаме.
Затворникът, Иван Карнов, през годините беше имал много имена,
а предвид южняшките му, а не славянски черти, и това също беше
псевдоним. Карнов знаеше какво ще последва. Той познаваше
затворническата култура, разбираше всеки подтекст и нюансирано
значение, както и това, че следващите няколко секунди щяха да
определят как ще прекара останалото си време тук.
Марко се извисяваше над Карнов, докато се промъкваше зад гърба
му, и вонята на чесън, която се носеше от него, беше съкрушителна
въпреки ледения в ъздух.
Иван Карнов го разиграваше в главата си, следеше точките за
наблюдение и позите, но вниманието му бе съсредоточено главно върху
другаря на Марко. Когато очите му леко се разшириха, Карнов се
завъртя и хвана Марко за китката миг преди да стовари огро мния си
юмрук в бъбрека му със сила, която вероятно щеше да разкъса органа.
В същия миг коляното на Карнов започна да се вдига, докато дърпаше
ръката на Марко надолу. Двете кости, лъчевата и лакътната, се
строшиха от удара и заострените им краища пробиха к ожата, когато
ръката на Марко се изви наполовина.
Карнов се хвърли напред преди още нервната система на Марко да
беше успяла да съобщи на мозъка му за тежките увреждания. С две
крачки прекоси помещението и с чело размаза носа на другия
затворник. Заради ви сочината на мъжа ъгълът не беше благоприятен, но
носът въпреки това се строши.
В побой с този удар се постигаше критичен успех. Независимо от
височината и силата на противника очите му се насълзяваха обилно в