пистолет FN 75. Под сакото беше облякъл бяла копринена оксфордска
риза с отворена яка.
Минутка по-късно стигна до къщата в стил крал ица Ана, която
цялата беше в ярки цветове на меденка, прави тавански прозорци и
заострени кулички. Нямаше въобще да се изненада, ако наистина беше
направена от тесто за меденки. До стогодишната къща беше пристроен
гараж, очевидно от по -ново време, но човек ът, свършил работата, се бе
опитал да наподоби деликатната архитектура на сградата. С една дума,
мястото беше очарователно. И имаше вид на съвършеното скривалище
за професор, който се е оттеглил от Масачузетския технологичен
институт.
Кабрило се измъкна от колата и закрачи по каменната пътека към
предната веранда и входната врата. Имаше електрически звънец, но той
реши, че ще бъде по -подходящо да използва месинговото чукало.
— Един момент — се чу приглушен глас отвътре.
Ако на Хуан му се наложеше да определ и колко точно продължава
един момент, можеше да се осланя за това на човека, който след миг
отвори вратата.
— Да?
Професор Тенисън беше понапълнял от времето, когато е била
правена снимката, която Кабрило беше видял. Лицето му беше по -
месесто, но със здрав ословен блясък. На главата си носеше широкопола
панамена шапка, на краката имаше гумени ботуши, а под колана му
бяха затъкнати работни ръкавици. Беше оставил и редица мръсни
отпечатъци по полирания паркет от черешово дърво, когато бе пресякъл
от отворената задна врата до входната. Очевидно още не беше
забелязал белята.
— Професор Тенисън?
— Да, мога ли да ви помогна?
— Искрено се надявам, професоре. Казвам се Джон Смит и бих
искал да поговорим за Никола Тесла.
Тенисън примигна и изражението му стана леко пр едпазливо.
— Книга ли пишете?
— Не, господине. Провеждам едно проучване.
— И с какво се занимавате, господин… ааа…
— Смит, професор Тенисън. Джон Смит. Работя в един мозъчен
тръст, който консултира правителството за външната политика и
сигурността.
Това може да свърши по два начина, помисли си Кабрило. Или
Тенисън ще се покаже ужасен и няма да иска да има нищо общо с
правителството и ще му покаже вратата, или ще се наслади на
възможността да говори по любимата си тема, независимо кой е
слушателят.
— Сигурността, а? И вие ли сте от хората, които си мислят, че
някои страни от проучванията на Никола може да се използват за
оръжия?
— Всъщност, професоре, тук съм, за да се уверя дали някой друг
не го е направил вече.
Това сякаш засили любопитството на Тенисън. То й отвори вратата
широко.
— Разбира се, може да поговорим малко, но трябва да си платите.
Като се съди по размерите и годините на къщата, професорът
нямаше вид на човек, който има нужда от пари, затова Кабрило леко се
смути, докато не чу продължението:
— Отрязах един стар бряст, но се страхувам, че вече не съм на
годините да изкопая пъна. Здрав млад мъж като вас може да го извади
за отрицателно време.
Хуан се усмихна.
— Дадено, но първо трябва да ползвам тоалетната. Пътуването не
беше кратко.
— Дошли сте с к ола от Вашингтон?
— Не, седалището ми е в Ню Йорк — отговори Кабрило, докато
влизаше в къщата. Мебелите бяха безупречно чисти и му се стори, че
това е оригиналното обзавеждане на къщата. Украсена с дърворезба
колона се издигаше до втория етаж, докъдето вод еше красива извита
стълба. Хуан забеляза, че както в много домове от тази епоха, от
камината нагоре върви комин с разклонения, за да отоплява спалните.
Вдясно от входа имаше малка масичка, а до нея врата, която вероятно
водеше в гаража. Забеляза, че купата , поставена върху масичката с
тънки крака, вероятно беше дело на «Тифани».
Тенисън забеляза интереса му към обзавеждането.
— Тази къща е принадлежала първо на моите баба и дядо, а след
това на една леля, която остана стара мома — обясни той. — Тя я
запази точно такава, както е била, като частно светилище, посветено на
нейните майка и баща. Когато почина преди няколко години, аз също
не можах да събера кураж да променя нещо.
— Прекрасно е — отбеляза Хуан.
— Да, но поддръжката е кошмар — оплака се Тенисън с л ек смях.
— Често се питам дали живея в къщата, или ѝ слугувам.
Крановете и чешмите в банята изглеждаха като извадени от