водопроводен музей. След като използва тоалетната с казанче,
монтирано високо на стената, Хуан свали сакото и раменния кобур.
Нямаше начин да изкопае пън, без Тенисън да забележи кобура, а от
собствен опит знаеше, че цивилните се чувстват неловко в
присъствието на въоръжени хора. Напъха пистолета в сакото си, сгъна
го и го взе под мишница, за да се върне при Тенисън, застанал във
вътрешни я двор, ограден с тухлена ограда. Градината беше току -що
започнала да цъфти и през лятото щеше да представлява весела смесица
от цветове и аромати.
— Градинарството хоби ли ви е? — попита Хуан.
— За съжаление беше хоби на леля ми, не мое. Лично аз мразя да
се занимавам с това, но какво мога да направя?
Той поведе Кабрило към лявата страна на оградената градина,
където от тревата стърчеше около седемдесетсантиметров пън. До него
лежаха лопата и брадва. Двойка червеношийки, които строяха гнездото
си на съседн ото дърво, ги посрещна с чуруликане.
Хуан остави настрани сакото със загърнатия в него пистолет и взе
лопатата.
— И така, господин Смит, кажете ми…
— Моля, наричайте ме Джон.
— Аз съм Уес. Според теб какво оръжие е изобретил Никола?
На Кабрило му хареса ка к Тенисън нарече изобретателя на малко
име, сякаш е приятел, а не отдавна умрял непознат.
— Точно в това е проблемът. Не сме сигурни. Смятаме, че
изследванията му са включени в отбранителна програма, но не знаем
каква.
— Забележителен човек. Имам предвид Т есла. Накрая полудява и
живее в мизерия горкият, но е доказан гений. Сигурен съм, че няма
нужда да изброявам всичките му достижения в областта на
изследването
на
електричеството:
асинхронните
електромотори,
радиоконтрола, безжичните комуникации, запалителн ите свещи. Говори
се, че в пристъпи на вдъхновение неговите открития и идеи му се
явявали напълно оформени.
— А проучванията в областта на оръжията?
— Говори се, че късно в живота си искал да построи «лъч на
мира», по-късно известен като «смъртоносен лъч». Монографията му на
тема «Изкуството да се изпрати концентрирана неразсейваща се
енергия през природната среда» се съхранява в неговия белградски
музей. Чел съм я — тя е чиста глупост. Теориите му са интересни, но
уредът никога не би проработил. Прекарва и звестно време в опити да
създаде самолет, който лети, като йонизира въздуха под него. Може би
това е, което търсиш.
Докато копаеше, Хуан не можа да направи връзка между
задвижвания от йоните самолет и кораба на Джордж Уестингхаус,
озовал се в Аралско море.
— Били са приятели с Уестингхаус?
— О, да — закима енергично Тенисън — Уестингхаус вече е бил
богат и финансирал тяхното сътрудничество.
— Възможно ли е да си представиш експеримент, който Тесла
може да е провел на борда на яхтата на Уестингхаус «Лейди
Маргарет»?
— Не — бързо отговори Тенисън.
Прекалено бързо, както доловиха обучените уши на Кабрило.
— На 1 август 1904 година или около тази дата?
— През 1904 Никола работи по кулата «Уордънклиф» на Лонг
Айлънд. Построена е за безжично предаване на електриче ство.
— Финансирането за този проект е събрано месец по -рано —
изстреля Кабрило и наум благодари на Мърф и Стоун за паметната
бележка, която му бяха приготвили. — Моля, професоре, това е важно.
Преди няколко дни намерих «Лейди Маргарет» заровена в пясъчнот о
дъно на някогашното Аралско море.
Тенисън посивя, притисна ръка в сърцето си и отстъпи няколко
крачки.
— Мили боже!
— Какво се е случило онази нощ? — притисна го Хуан. — Върху
какво са работили?
Тенисън отиде до един от градинските столове и се тръшна на
него.
— Става дума само за непреки свидетелства. Затова не ги
публикувах в моята книга.
— Какво са се опитвали да направят? — Хуан остави лопатата на
земята, за да насочи цялото си внимание към Тенисън.
— Експеримент, който, ако проработел, щели да покажа т на
военния флот на САЩ. Идеята била да се използва магнетизъм, за да се
обвие кораб със светлина по такъв начин, че който го погледне, да не
може да види светлината, отразявана от неговия корпус. Зрителното им
поле щяло да мине над кораба по посока на др угата страна.
— Оптическа маскировка?
— Точно така. Качили системата на «Лейди Маргарет» и отплавали
от Филаделфия, където работели в пристанищен склад, собственост на