— Моряците първо се опит али да запалят парните котли, за да го
закарат в корабостроителница за рязане на скрап някъде по река
Делауер. Успели, но един от моряците, без да иска, включил
оборудването, което Тесла оставил свързано с корпуса на кораба.
Когато машината заработила, има ло двама души в помещението.
Единият бил срязан на две от неизвестна сила и долната част на тялото
му изчезнала. От там идва слухът за залепени за палубата на
«Елдридж» мъже. Говори се, че торсът на мъртвеца бил намерен
изправен върху палубата и подпрян на ръце, сякаш се опитвал да се
измъкне от нея.
Вторият изглеждал добре, но също бил мъртъв, кожата му била
побеляла като чаршаф. По -късно се установява, че желязото в кръвта
му било освободено от протеиновата си обвивка и токсичният шок го
убил. Тези двамат а се оказват много близки на местния мафиотски
началник, не мога да си спомня името в момента, но сигурно няма
нужда да казвам, че моряците и докерите се уплашили и не искали да
работят на кораба. Заплашвали с пристанищна стачка, докато военните
не се съгл асили да извлекат кораба на буксир и да го потопят в
Атлантика.
— Направили ли са го?
— Не са имали избор. Филаделфия е едно от най -важните
пристанищни съоръжения на военния флот както за строеж на кораби,
така и за ремонти. Не си заслужавало заради парите от скрапа на стар
кораб да се излага всичко това на опасност.
— Защо военните не са проучили машината, която е убила двамата
мъже?
— Сигурен съм, че са искали, но когато двайсет хиляди души
заплашват, че ще зарежат работата си, а съюзниците маршируват
нагоре по гръбнака на Италия и вече се трупат материали за
нахлуването в Нормандия, те взимат благоразумното решение да
запазят мира у дома.
— Как това, което току -що ми разказа, се превръща в историята на
военния кораб «Елдридж» и филаделфийския експеримент?
— През 1955 година авторът на странна книга за НЛО, Морис
Джесъп, получава писмо от човек, който се представя за Карлос
Алиенде. Алиенде се спира на Джесъп, защото в книгата си той твърди,
че НЛО се задвижват от електромагнетизъм и че през войната военния т
флот е правел експерименти с такива сили на кораб във Филаделфия.
Алиенде твърди, че изследванията се основават на Айнщайновата
Теория на еднаквите полета , макар че Айнщайн така и не успява да
примири всички природни сили в една елегантна формула, както прави
с относителността.
Пишат си известно време, докато Джесъп не осъзнава, че Алиенде
е маниак, и прекратява всички връзки с него. Никога не е установено
кой в действителност е Алиенде, но аз вярвам, че е бил на кораба на
Никола, когато тези двама мъже у мират толкова тайнствено, и раздува
невероятна история пред лековерния наивник.
Интересното е, че няколко години по -късно Службата за флотски
изследвания се свързва с Джесъп относно анотиран екземпляр от негова
книга, която някой им е изпратил. Той им съоб щава, че загадъчните
бележки са писани от Алиенде. През 1959 година Джесъп си урежда
среща с доктор Менсън Валънтайн, човека, който по -късно ще открие
варовиковата формация, наречена Улица Бимини 11 във водите на
Бахамите. Обаче Джесъп не идва на срещата. Открит е мъртъв в колата
си в Маями с маркуч от ауспуха, вкаран през прозореца. Тази последна
подробност дава храна на въображението на различните любители на
конспиративни теории. Твърдят, че не е самоубийство, а е убит от
френски агенти.
Кабрило се смръщи.
— Френски?
— Нали е конспиративна теория? — изсмя се Тенисън. — Тогава
защо да не са французите?
— Откъде научи историята за миноносеца и защо не си я поместил
в биографията?
Преди да отговори, пенсионираният учен стана от мястото си.
— Жаден съм. Хайде да си направим нещо за пиене, а после ще
свършим с пъна. Почти си го извадил.
Когато Тенисън се обърна, Кабрило вдигна сакото и нахлузи
раменния кобур, после го последва в кухнята, прекосявайки вътрешния
двор по ливадата зад къщата. Кухнята беше в задната част на къщата и
гледаше към градината и макар вътре да имаше «модерни» уреди,
хладилникът имаше вид на модернизиран сандък за лед, а кутията със
11 Валънтайн описва откритието си като „широка павирана улица от правоъгълни камъни с различен
размер“. — Б.пр.