Кабрило да забие куршум в челото му точно между очите.
Съучастникът му твърде късно осъзна, че нещо не е наред. Хуан стреля
втори път и на врата на руснака се появи червена дупка.
Кабрило погледна към трупа, който беше паднал върху краката на
Тенисън. Вдигна го и го пусна върху другия. Едва тогава коленичи до
Тенисън.
— Професоре, добре ли си?
Запитаният вдигна глава и го погледна в очите.
— Не, не съм добре. Ж ивея тих, достоен живот и само за пет
минути се оказвам с трима мъртъвци в розовата ми леха и фоайето на
къщата ми. Какво ще кажа на полицията?
— Не се тревожи. Имаш ли ръчна количка?
— В бараката за инструменти.
— Ще изкарам телата до микробуса и ще ги ск рия. Познаваш ли
някое хубаво усамотено място?
Тенисън се замисли за миг.
— Има стара кариера за чакъл, която сега е пълна с вода. Няма
водолази и рибари заради химикалите, останали след затварянето ѝ.
— Къде се намира?
— На около петнайсет километра южно от града. Пътят е лош.
Минава през гъста гора и не е ползван повече от трийсет години.
— Звучи чудесно — каза Кабрило. После подаде на Тенисън
ключовете от поршето.
— След като си опаковаш багажа, ще ме заведеш до кариерата.
— Да си събера багажа?
— Да. Ако останеш тук, животът ти няма да струва и пукната пара.
Моята Корпорация притежава хубав малък апартамент на остров
Антигуа. Можеш да отидеш там и да разпускаш на плажа, докато не ти
кажа, че вече си в безопасност и няма да има повече покушения срещу
живота ти.
Тенисън зададе традиционния въпрос:
— Защо тези хора искат да ме убият?
— Защото знаеш твърде много за Тесла.
Без повече приказки Кабрило натовари труповете в микробуса, а
Тенисън опакова дрехи и тоалетен несесер в малък куфар.
Изминаването на тези петнайсетина километра им отне четирийсет
минути. Кабрило подкара напред, следван от Тенисън в наетото порше.
Професорът натискаше клаксона веднъж, когато трябваше да завият
надясно, и два пъти за наляво.
Щом излязоха от главния път и поеха по едва видими те следи на
черен път през гората, скоростта им падна още. Три пъти им се наложи
да спрат и да разчистят отчупени клони, паднали върху пътя. Най -
накрая стигнаха до изоставената кариера за чакъл, сега пълна с вода.
Стари ръждясващи машинарии лежаха по брега на изкуственото
езеро. От административните сгради и стола за работниците бяха
останали полуразрушени и гниещи постройки. Кабрило слезе от буса и
надникна от брега в кариерата. Водата беше жълто -кафява и миришеше
на сяра. Не можеше да прецени колко е дълб ок изкопът, но се
надяваше, че ще покрие буса изцяло.
Сложи камък върху газта, включи на първа и се дръпна, гледайки
как бусът се стрелна напред, излетя над ръба, падна във водата с
неопределен плисък и започна бавно да потъва във воднистата тиня.
Кабрило се отпусна на една скала и потъна дълбоко в мисли,
докато разсеяно очакваше бусът да се скрие напълно. Знаеше кой и
защо е наел убийците, но имаше и други въпроси, очакващи отговор.
Аматьори, каза си той. Защо му е на Кенин да изпраща тройка
аматьори?
13.
Когато мачтата се издигна от водата, подобно на издайническата
гръбна перка на акула, тя с лекота режеше вълните, без да оставя
килватер от пенещ се океански фосфор, никаква следа, освен кратко
проблясване, невидимо, освен за най -обиграните очи. Левиатан се
показа, но въпреки това остана скрит в своето водно царство.
На 12 метра под това тънко метално стъбло лежеше едно от най -
унищожителните оръжия, създадено някога от човека. Наименувана
«Акула», тази руска подводница беше истински морски хищник. Дълъг
повече от футболно игрище и с водоизместимост дванайсет хиляди тона
под вода, този преследвач и убиец разполагаше с множество торпедни
апарати, ракетни установки и сонарна уредба, способна да открие и
най-слабия звук на далечни разстояния. Екипажът ѝ се съ стоеше от 73
души с капитан Антон Патронов.
Патронов беше толкова рус и светлокож, че на пръв поглед
изглеждаше албинос. Вирнатият му нос приличаше на обърната
двуцевка и му придаваше известно свинско излъчване. Устата му беше
твърде бърнеста, а ушите прил ичаха на карфиол от годините му като
боксьор в някогашната съветска военноморска академия. Не беше
много висок, но имаше широки рамене, които крепяха заострената му