глава, завършваща с перчем сламеноруса коса. Онова, което му
липсваше като мъжки чар, той к омпенсираше със способности и
безскрупулност.
За да може да остане в морето, вече два пъти беше отказвал
повишение и тъй като преди години се оказа най -младият капитан на
подводница в съветския флот, имаше по -голям опит от всеки друг като
подводничар.
Патронов точно излизаше от кубичната си каюта, когато по
комуникационната линия дойде съобщение за важна грама. После по
високоговорителите на вътрешната уредба се чу: «Капитанът в
радиорубката. Шифрирана радиограма само за вашите очи».
— Направете път — изръмжаваше той от време на време, докато се
придвижваше назад към радиорубката. Говореше с нисък дрезгав глас с
басови интонации, който на мига вдъхваше уважение. Моряците и
офицерите веднага се притискаха към стените на тесния проход, за да
улеснят придвижван ето му.
Радиорубката беше затворено пространство, направено по -
гостоприемно за техниката, отколкото за хората, които я обслужваха.
Въпреки това двама млади радисти някак си се бяха натъпкали вътре.
Единият беше със слушалки на врата, а другият, седнал наза д колкото
позволяваше помещението, превеждаше бързата радиограма.
— Бяхме по следите на една «Охайо» — каза Патронов, когато
застана на прага. — Кажете ми, че това е по -важно.
«Акула» преследваше подводница клас «Охайо» — един от
стълбовете на американскот о ядрено сдържане, когато я повикаха по
късовълновото радио да изплава на повърхността за прием на данни.
— Шифровано е — отговори радистът, без да гледа капитана в
очите, и му подаде тънката хартия през рамо, надявайки се, че той ще я
вземе и така неговат а вина за прекратяването на преследването на
вражеската подводница ще бъде измита.
Капитанът грабна листа от ръката на моряка, разтвори го, за да
види подателя, и изруга:
— Кенин! Мамка му, още от академията ми досажда.
— Капитане? — От тона на младия моря к беше очевидно, че не е
очаквал подобно неуважение към командващия флота.
— Хайде, Павел, успокой се. Когато дойде време да ти закачат
капитанските пагони, ще ме ругаеш десет пъти повече, отколкото аз
първия си командир.
— Да, капитане… ъъъ… не, капитане… искам да кажа… —
Младият радист благоразумно млъкна и впери поглед в радиостанцията.
Вторият радист се завъртя със стола си и попита:
— Ще прихванем ли отново американците?
Патронов го стрелна с такъв поглед, че го завъртя обратно със
стола и той също впе ри поглед в оборудването.
— Първия път търсенето ми отне седмица, а сега сигурно толкова
ще ми отнеме дешифрирането на проклетото съобщение.
Трябваше му почти час да дешифрира дългото цяла страница
послание. Тъй като това беше частно съобщение между двамат а,
трябваше да използва друга кодова книга, която Кенин беше раздал
само на своите най -верни последователи. Патронов знаеше, че подобна
книга притежава и капитан Сергей Карпов. Карпов в момента
патрулираше с подводен ракетоносец тип «Тайфун» с двайсет
интерконтинентални балистични ракети с ядрени бойни глави.
Патронов го познаваше добре и знаеше, че ако Кенин нареди тайно
изстрелване, той ще натисне червения бутон колкото може по -бързо и
по-силно.
В интерес на истината, Патронов също би го направил.
Сега, когато Китай израстваше като световен лидер, а Америка
вече не искаше да изпълнява ролята си на суперсила, се отваряше
празнина, от която човек като адмирал Кенин можеше да се възползва.
След това драконът и белоглавият орел щяха под някаква форма да си
уредят сметките, но в крайна сметка мечката щеше да се окаже
победител.
Патронов прочете за втори път дешифрираното съобщение и
натисна бутона на интеркома, който го свързваше с мостика.
— Тревога. Първият помощник в капитанската каюта. Кормчия,
курс 235. Кур сът ще бъде доуточнен по -късно, когато стигнем до
решение. Скорост: най -пълен напред. Американецът вече не е мишена.
Повтарям, американецът вече не е мишена.
Седем секунди по-късно първият помощник почука на вратата на
капитанската каюта.
— Влез.
Павел Ренко прекрачи прага и застана мирно, изпънат като кол,
докато капитанът не му посочи стол да седне. Младият мъж беше
напълно различен като физика от капитана. Беше красив като лице от