Выбрать главу

рекламен плакат, милиметри по -нисък от максималната височина на

приеманите в подводните войски и имаше физиката на фехтовач —

слаб, с широки рамене и тясна талия.

Патронов го гледа известно време мълчаливо, а грозната му

физиономия не издаваше нищо. Въздъхна, сякаш беше взел някакво

тежко решение.

— Капитан Ренко, възложено ми е да ти кажа, че никога повече

няма да плаваш като първи помощник -капитан.

Сините очи на Ренко се ококориха от изненада и шок, а устата му

зина.

— Адмирал Кенин ми прати радиограма, че след този патрул ти ще

командваш своя подводница. — Патронов стана и му протегна ръка над

малкото

бюро,

което

заемаше

четвърт

от

пространството

в

капитанската кабина. — Поздравления, колега!

За частица от секундата лицето на Ренко се промени от

пепелявосиво от страх в сияещо от триумф. Той отвърна на

ръкостискането на капитана , усмивката му ставаше все по -широка и по-

широка, докато накрая повече не можеше да се сдържа и изригна:

— Направо не мога да повярвам. Дори не знаех, че съм предложен

за повишение!

— Не си — отговори ледено Патронов, докато сядаше обратно на

мястото си. Х ладният му тон смъкна температурата в помещението с

двайсетина градуса и усмивката на Ренко избледня.

Той се отпусна неуверено на стола си.

— Капитане?

— Нека ти разкажа една история — започна Патронов с

обезоръжаваща любезност, сякаш хладината отпреди сек унди беше

някакъв мираж. — Преди осемнайсет месеца, преди ти да дойдеш в този

екипаж, ни бяха възложили да играем ролята на водолазна платформа

по време на спасителна операция. Действието се развиваше близо до

източното крайбрежие на Съединените щати, но и звън техните

териториални води. Бяхме на боен пост в продължение на седмица и

водолазите извадиха разни части от потънал кораб. — Той изпревари

въпроса на своя подчинен, като добави: — Адмирал Кенин така и не ми

каза, затова нямам представа какво са демонт ирали от останките.

Всичко, което знам, е, че те бяха на стотина години и Кенин смяташе,

че заради тях си заслужава рискът да бъдем открити от бреговата

охрана или военния им флот. Току -що получих съобщение от адмирала,

че една група проявява интерес към о станките и може би скоро ще се

спусне при тях.

— Коя е тази група?

— Американски наемници — отговори Патронов с явно

отвращение. — Първия път, когато бяхме там, беше решено да не

разрушаваме останките, за да не привлечем ненужно внимание. Сега

Кенин иска д а ги разрушим с няколко торпеда. За да направя това, се

нуждая от помощта ти като първи помощник, както го изисква

правилникът, за да изстрелям бойни муниции.

— И ако се съглася, ще бъда повишен?

— Едната ръка мие другата.

Ренко поглади широката си брадичк а.

— Предполагам, че нито това действие, нито гмуркането преди

това на водолази не са били разрешени от Върховното командване на

военния флот?

— Сигурен съм, че неколцината най -близки до адмирал Кенин

знаят. Но за да отговоря на въпроса ти — не, тази опера ция ще бъде

напълно извън правилника.

— А наемниците?

— Според Кенин не могат да ни открият, да не говорим да се бият

с нас. Ще се промъкнем ниско и бавно, ще забием две УСЗТ 80 12 в

останките и щ е се измъкнем, преди да са разбрали, че сме били там.

Ако случайно има водолази на дъното — лош късмет за тях. Е, Павел,

какво ще кажеш? Искаш ли на трийсет и една да си капитан? Между

другото, това ще ти даде две години преднина да подобриш моя рекорд

12 Универсално самонасочващо се електрическо торпедо. — Б.пр.

по продължителна служба.

Ренко стана и протегна ръка на командира си.

— С вас съм, капитане.

— Много добре. Вдигни по тревога торпедния отсек, да заредят

две от тръбите с противолодъчни торпеда. Дотам ще плаваме почти три

дни, но искам да знам, че са там гото ви за стрелба.

— Слушам.

Патронов написа няколко цифри на лист хартия.

— Това е джипиес разположението на останките. Уточни ги отново

и начертай новия ни курс. Продължете с пълен напред.

— Слушам — повтори Ренко, завъртя се на пети и излезе от

каютата.

Патронов беше сигурен, че помощникът му е развълнуван от

перспективите, но от друга страна, яка сделка с дявола обещава много.

Лошото е, че човек научава цената много по -късно.