рефлекторна реакция. В следващите няколко секун ди мъжът на
практика беше сляп.
Болезненият рев на Марко изпълни помещението, когато мозъкът
му най-после реагира на травмата.
Карнов заблъска носа на съветника. Ляво. Дясно. Отново дясно и
след това заби стегнатата си ръка в шията на мъжа, предизвиквайки
шок в мускулите, така че да се свият и затворят сънната артерия.
Лишен от кръв, мозъкът на мъжа просто се изключи и той се стовари на
пода.
Изминало време: четири секунди.
Повече от достатъчно, за да могат шофьорът и пазачът да реагират.
Шофьорът беше напр авил крачка назад, а пазачът бе пристъпил напред
с ръка върху черната палка, пъхната в халка на работния му колан.
Пазачът се беше съсредоточил върху това да я извади чисто, защото
знаеше, че веднъж извади ли я, предимството ще бъде на негова страна.
Беше грешка да си мисли, че оръжието ще му осигури предимство,
преди още да го е използвал. Освен това се беше съсредоточил върху
своите действия, а не върху тези на неговия противник.
Карнов хвана палката за върха в мига преди да излезе от халката и
се стовари върху пазача, докато ръката му беше мъчително извита
между гърдите им. Двамата бяха здравеняци и ударът, когато се
блъснаха в стената на клетката, беше достатъчно силен, за да извади
ябълката от раменната ямка на лопатката на надзирателя и да скъса
свързващите мускули и тъкани.
Пазачът извън клетката вдигна автомата си и започна да бълва
несвързани заповеди, но прояви достатъчно разум да не открие огън в
затвореното помещение, където от пет човека само един беше заплаха.
Карнов се завъртя на пети да се изп рави срещу шофьора и в същия
миг трите килограма стоманени вериги с окови бяха засилени към
главата му, без да има възможност да ги избегне.
Ударът го накара да залитне, а от челото му пръсна кръв, където
острите ръбове на оковите бяха разкъсали кожата. Шо фьорът му скочи
още преди да беше паднал на пода в полусъзнание. С бързи умели
движения сложи на Карнов оковите на китките и глезените.
Иван започна да се изправя.
Шофьорът отстъпи и каза тихо:
— Късмет, приятелю. Тук наистина ще ти трябва.
Пазачът отвън н ай-сетне се сети за сигнала за тревога и натисна
бутона под бюрото. За секунди сирената докара половин дузина мъже.
Карнов вече беше на крака, но предизвикателното изражение, което бе
превърнало лицето му в маска, изчезна. Беше направил нужното —
утвърди се бързо. Не беше човек, с когото да си мешаш шапките.
Неговата битка беше с другите затворници, а не с техните пазачи.
Изваденото рамо беше чисто и просто съпътстваща щета.
— Свърших — каза той на пазачите, които копнееха да го
разкъсат, — няма да се съпро тивлявам повече и съжалявам за вашия
човек.
Първият пазач най -сетне отвори вратата и въпреки думите и
бездействието на Карнов, не можеше да откаже на останалите. Карнов
беше благодарен, че когато му се нахвърлиха, го удряха само с юмруци,
а не с палките си . В този миг един от пазачите го ритна по главата с
обкования с желязо връх на ботуша си и в съзнанието му побоят се
замъгли.
Времето след това беше без значение и той нямаше представа
колко е изтекло, преди да се свести. Цялото тяло го болеше, което му
подсказа, че побоят е продължил дълго след като е изгубил съзнание,
но това трябваше да се очаква. Не можеше да си представи, че
милосърдието е част от длъжностната характеристика на пазач в затвор
с максимална сигурност на гъза на географията.
Килията му бе ше малка, едва можеше да се изтегне напълно на
ледения под. Стените бяха от небоядисани блокчета от сгурбетон,
вратата желязна с отвор в долния край за храната и друг на равнището
на очите — за наблюдение.
Беше затворен в самота.
Прекрасно, помисли си той.
Все още беше напълно окован и в бъркотията пазачите не бяха
забелязали, че носи транспортните окови, с които беше пристигнал.
Прекрасно, усмихна се той.
Освен това в гнева си и в желанието си затворникът да бъде
наказан, пазачите не бяха провели обичайния обиск на голо, иначе
щяха да му вземат протезата.
Прекрасно. Вече знаеше, че е свободен.
През живота си Хуан Кабрило се беше измъквал от много затвори,
но сега за пръв път се бе вмъкнал в затвор.
Целта на побоя след пристигането му беше да бъде хвърлен