обект е само на пет мили.
Въжето на тегления на буксир сонар беше много по -здраво от
пъпната връв на безпилотната подводница, така че можеха да го
оставят във водата, докато плаваха към следващата отметка в
координатната решетка. Обаче трябваше да поддържат ск оростта под
петнайсет възела, за да не го излагат на прекалено големи сътресения.
— Слушам.
— Курс 219, скорост петнайсет възела.
От асансьора излезе с ленива стъпка Марк Мърфи, облечен в
тениска, имитираща петна от кръв. Надписът на гърдите му гласеше:
«Добре съм». Макар че ходеше, младият технически гений беше
заровил нос в айпада си.
— Време беше — посрещна го Хуан. — Трябваше да ме смениш
още преди десет минути.
— И двамата знаем, че нямаше да излезеш от контролния център,
докато не установиш местонахож дението на последния обект. Аз
слушах комуникациите и дойдох, когато го засече.
Хуан се намръщи, защото се почувства прекалено лесно разгадан.
— Добре. Трябва да те предупредя, че антената е още във водата.
— Добро утро. Нали току -що ти казах, че слушах ко муникациите.
— Много си докачлив — подхвърли Кабрило.
— Извинявай, шефе. Един приятел от Бъркли ме помоли да
рецензирам статията му, но всичките му заключения са погрешни и
колкото и да се опитвам, не мога да го накарам да разбере.
— Може би не обича да го поучават.
— Че кой обича — ухили се Марк.
Хуан прекара остатъка от деня в административна работа, вечеря с
Еди Сенг и Франклин Линкълн и изгледа един филм в каютата си,
преди да си легне. По време на дежурството на Марк бяха проверили
още пет обекта и как то преди това, не можаха да открият кораба на
Тесла.
Разполагаха с още един ден, преди да се насочат към Бермудите. В
голямата схема на случващото се празнината от две седмици, през
които щяха да пазят емира, не бяха от голямо значение, но Хуан
чувстваше, че времето го притиска. Кенин беше започнал да замита
следите си. Първо в Казахстан, после с професор Тенисън. Ако това
беше планирано, щеше да унищожи и експерименталния кораб на Тесла.
Разбира се, ако знае за него, но Хуан беше уверен, че руският адмирал
знае.
Не беше чудно, че сънят му е неспокоен.
Звънът на телефона на нощното шкафче го събуди.
— Ало — измърмори той. Изкашля се, за да прочисти гърло, и
опита отново: — Кабрило.
— Председателю, Ерик се обажда.
— Да, Стоуни, какво има?
— Мисля, че го намер ихме.
Хуан погледна и видя, че е пет часът. Слаба слънчева светлина
проникваше покрай пердетата, закриващи илюминаторите на каютата
му.
— Тази сутрин в колко часа започнахте? — попита той, стъпвайки
на пода.
— Работихме цяла нощ. Решихме, че търсим толкова дълбоко, че
ще са ни нужни халогените на безпилотника, а и трафикът на кораби
беше слаб.
— Къде сме?
— Трийсет и втори обект.
Хуан знаеше, че това ги поставя на около двайсет мили източно от
Оушън Сити, Мериленд. Почти в идеалния център на координатната
решетка за претърсването, която Ерик и Марк бяха начертали.
— Добра работа — отбеляза той.
Стоун знаеше какво има предвид Хуан.
— Честно казано, не беше ядрена физика, но въпреки това
благодаря.
— Огледахте ли го? — попита той, притиснал слушалката с буза,
докато същевременно навличаше чорапа на чуканчето си.
— Сега «Малкият дебелак» е долу. Прилича на малък военен кораб
от 30-те години с някои странни модификации. Сякаш върху цялата
палуба е построена клетка, която покрива надстройката и мостика
включително .
— Какво е състоянието на останките?
— Корабът лежи почти изправен на дъното. Има строшени места,
но като цяло е в много по -добро състояние, отколкото човек можеше да
очаква. Проблемът е, че върху останките има няколко откъснати
рибарски мрежи и не искам да доближавам «Малкия дебелак» твърде
много, за да не скъсам «пъпната връв».
— Добре, уведоми хората край лунния басейн, че слизам, и събуди
Майк Троно. — Троно често ставаше обект на шегите на останалите,
защото беше единственият ветеран от военновъздушни те сили в
екипаж, където преобладаваха представители на военния флот. Беше
служил като параспасител в авиацията — един от онези, чиято задача е
да минават зад противниковите линии, за да измъкне свалени пилоти.
Беше служил първо в Косово, после в Ирак. Осв ен това беше
единственият друг водолаз, освен Председателя, който имаше