сертификат за гмуркане с използването на тримикс: кислород, хелий и
азот. С негова помощ можеха да се спуснат до дълбочината, където
лежеше миноносецът.
— Отивате да поплувате?
— Не можем да рискуваме «Малкия дебелак», но себе си мога.
Събуди и Еди. Искам да дойде с нас, когато се спуснем с «Номад».
Кабрило затвори телефона, облече вчерашния кат дрехи и се отби
за малко в банята.
Най-голямото единично пространство, освен главния трюм в
«Орегон» беше трюмът с лунния басейн, откъдето спускаха
подводниците във водата. Когато не ги използваха, те стояха на
стойките си близо до отвора. Беше осветен с ярки бели светлини, които
хвърляха отраженията си върху черната вода, която се плискаше в
отвора с размерите на плувен басейн в долната част на кила.
Подготвителен екип работеше върху «Номад 1000», по -голямата от
двете миниподводници. Тя беше единствената, оборудвана с въздушен
шлюз. «Номад» приличаше на бял ромб с три малки илюминатора
отпред, съчетаващи се с индустриалната плетеница от баластни
цистерни, движители, комплект акумулатори и чифт зловещи на вид
механични ръце, завършващи с щипки, които можеха да вдигнат най -
нежния корал или да разкъсат стоманен лист. Беше конструирана за
шест човека и пределна дълбочина на гмуркане триста метра. По -
малката подводница, «Дискавъри», беше като спортна кола в сравнение
с по-големия си братовчед, който приличаше на товарен камион. Хуан
обаче искаше да разполагат с въздушния шлюз, в случай че нещо се
обърка. Той и Майк можеха да се затворят в шлюза и да декомпресират,
ако се наложи подводницата да изплува бързо. Естественият песимизъм
на Кабрило го правеше отличен организатор, който винаги планира
непредвидените случайности. Макс обичаше да го закача заради
неговите планове с а), б), в). Много от тях бяха налудничави, но така
или иначе бяха спасили много повече операции, отколкото Хенли бе
склонен да признае.
В един от ъглите на подобното на пещера помещение инженерите
подготвяха най -високотехнологичните водо лазни екипи в складовете на
«Орегон». Колкото по -враждебна е околната среда, от толкова повече
оборудване се нуждае човек, за да оцелее. Ако оставиш някого на
тропически остров, ще може да се оправи само с бедрена препаска.
Мястото, накъдето се бе отправил Кабрило, беше не по -малко
враждебно към човешкия живот от открития космос. Поради
увеличеното налягане на дълбочина повече от сто и двайсет метра
азотът, който съставлява голяма част от въздуха за дишане, щеше да
насища кръвта и да предизвика азотна упойк а, или дълбинния възторг,
както беше още известна. Това беше обезсилващо чувство на еуфория,
която прави и най -простите задачи невъзможни. За да се попречи на
това, по-голямата част от азота във въздуха, който Кабрило и Троно
щяха да дишат, беше отстранен и заменен с неразтворимия газ хелий.
Тази смесица се наричаше тримикс, защото съдържаше и малко азот, за
да се предотврати друг проблем, известен като Нервен синдром на
високото налягане.
Освен всичко друго щяха да носят и малки патрони с аргон, за да
наду ят сухите си водолазни костюми. Аргонът отвежда топлината
много по-бавно от хелия или обикновения въздух, а температурата на
дъното беше около четири градуса, така че заплахата от хипотермия бе
винаги налице. С една дума, всеки от тях щеше да се натовари с по
шейсет и седем килограма екипировка.
— Добро утро, Хуан — поздрави го Майк Троно. Той беше на
трийсет и четири, строен, с права кестенява коса. — Така и не успях да
те попитам хареса ли ти Върмонт?
Троно беше родом от Щата на Зелената планина.
— Красиво е, но пътищата са ужасни.
— Да, дупки, пукнатини и бабуни от студа. Никак не ми липсват.
— Готов ли си?
— Шегуваш ли се? Умирам за гмуркане сред останки. Прекарах
последната си отпуска в проучване на «Андреа Дориа» 14.
— Вярно. Кърт Остин ли беше водач на групата?
— Да. За него беше второ гмуркане до нея.
Прекъсна ги глас с шлифован английски акцент:
— На борда на този кораб има прекалено много ВИП лично сти.
— Здравей, Морис — поздрави Хуан главния стюард на «Орегон».
Макар едва да минаваше пет сутринта и новината за откритието да
се бе разпространила само преди петнайсет минути, пенсионерът от
Кралския флот беше облечен както винаги свръх елегантно: съвъ ршено