изгладени черни панталони, снежнобяла риза и толкова добре лъснати
обувки, че биха засрамили и почетна рота от морски пехотинци.
През дясната му ръка, с която държеше сребърен поднос за
сервиране с капак, беше прехвърлена бяла кърпа. Остави каната с черно
кафе, която носеше в другата, и вдигна капака. Апетитната миризма на
бъркани яйца и селска наденица прогони соления аромат на морето,
който изпълваше трюма за подводници.
След като се нахраниха, двамата мъже се съблякоха, сложиха си
водолазно термобе льо и чорапи. След това дойде ред на сухите
водолазни костюми «Ърсют Кордура FZ». Те бяха конструирани като
едно цяло, като оставяха само лицето открито. То щеше да бъде
защитено от водолазни шлемове с интегрирано комуникационно
оборудване. Компютъризиран гласов модулатор щеше да се грижи за
намаляване на последствията от вдишването на хелий, но и двамата
щяха да говорят така, сякаш озвучават рисувано филмче за Мики Маус.
Докато те се обличаха, Еди бе провел тестовете преди гмуркане и
миниподводницата «Нома д» беше спусната на вода. Към твърдата
обвивка на подводницата бяха монтирани допълнителни резервоари за
тримикс, така че двамата водолази нямаше да използват своите запаси,
докато стигнат дъното.
— Готов ли си? — попита Кабрило своя партньор.
— Да тръгвам е.
14 Италиански пътнически лайнер, потънал пред бреговете на Масачузетс след сблъсък с друг кораб.
— Б.пр.
Хуан отправи към Майк универсалния водолазен знак «всичко е
наред», като опря показалеца си в палеца, после си сложи шлема. Майк
направи същото. Двамата вдишаха няколко пъти предпазливо, след
което направиха нужните според тях корекции.
— Добро утро на екипа веселяци — поздрави ги Макс Хенли от
мястото си в командния център.
— Много смешно — имитира го Хуан раздразнено, но това остана
незабелязано заради комичния му тон.
— За сведение: ще има лек вятър, а вълните няма да са повече от
шейсет сантиметра. Н о не бива да забравяте, че от юг ще си имате
работа с течение пет възела. Ако не внимавате, може да имате
неприятности.
— Разбрано — казаха едновременно Хуан и Майк.
— Шофьоре, готов ли си? — обърна се Хуан към Еди Сенг.
— Само кажи кога.
— Влизаме.
Двамата с Майк си показаха със знаци, че всичко е наред, и съвсем
без церемонии се потопиха във водата. Бързо надуха костюмите си и
регулираха плаваемостта, така че се зареяха малко под повърхността
като огромни медузи. Намериха ръкохватките отстрани по «Номад» и се
включиха във външните резервоари с тримикс, за да икономисват
бутилките на гърбовете си.
— Да тръгваме.
— Дръжте се здраво. Освобождавам «Номад». — И след малко. —
«Номад» свободен.
Около подводницата водата се разпени, когато Еди продуха
баластните ц истерни и започна да ги пълни с вода. Скоро
миниподводницата започна гмуркането си към дъното и тайната, която
може би беше скрита в стария миноносец.
Кабрило усещаше как налягането върху водолазния му костюм
нараства и знаеше, че ще стигне до шест атмосфе ри на квадратен
сантиметър, когато се озоват на дъното до останките. Не спираше да
добавя аргон, за да не позволи на костюма да го притиска. Сега ниската
температура не беше проблем, но постепенно щеше да започне да
прониква през защитните слоеве и да изсм уква топлината първо от
кожата му, а после и от цялото му тяло.
Със спускането сиво -синята вода започна да отстъпва на
тъмносиня като нощното небе и накрая до откровено черна, докато
слизаха все повече и повече. Спускането им не създаваше усещане за
движение, като се изключи постоянно засилващото се течение, което
носеше тропическите води покрай източното крайбрежие на Щатите и
от там към Северна Европа.
Хуан непрекъснато наблюдаваше екипировката си, проверяваше
клапаните и водолазния си компютър за часа, д ълбочината и други
подробности. Освен това се свързваше с Макс и Еди на редовни
интервали и чрез визуална връзка се уверяваше, че партньорът му е
добре. Навсякъде неточността може да ти струва живота, но при
водолазите тя е смъртоносна.
— Стигате дъното сл ед петнайсет метра — обяви Еди.
— Ще включа светлините.
Колкото и силни да бяха, ксеноновите лампи, монтирани в
предната част на подводницата, пробиха мрака само на пет -шест метра