от нея. Но това беше достатъчно да се види, че океанът е пълен с
подобни на снежинки частици органична материя, които непрекъснато
се спускаха от повърхността на водата, още по -многобройни заради
течението. Кабрило беше виждал този феномен много пъти, но сега му
се стори като истинска снежна виелица.
— Видимостта се прецака — оплака се Майк.
— Повтори — обади се Макс по радиото.
— Няма видимост — бавно произнесе Хуан.
— Разбрах — нулева видимост.
— На петнайсетина метра сме от кораба — каза Еди.
— Виждам го на лидара. Плавателният съд е дълъг двайсет и
четири метра. Виждам поне шей сет метра риболовни мрежи, увити
около корпуса.
От корпуса се вдигна облак тиня, когато Еди, без да иска, даде
малко повече газ.
— Опа! Извинете ме.
Подводницата изпълзя от кълбящия се облак пясък, който
Гълфстрийм, изглежда, отнасяше. Кабрило видя за пръв път останките
със собствените си очи. Старият военен кораб изглеждаше не по -малко
призрачен и отчаян от всеки потънал съд, който беше виждал. А с тези
гниещи мрежи, поклащани от течението, приличаше на стар замък,
покрит с паяжини. Почувства да го полазва т тръпки, които нямаха
нищо общо с околната температура.
Самият кораб беше тесен, с подобен на копие нос и добри
пропорции на надстройката и единствения подвижен димоход малко по -
назад от мидела. Нямаше име, но под натрупаните като скреж морски
организми п о корпуса близо до клюза за главната котва се виждаше
изписан номер 821. Корабът стоеше на равно дъно. Не се виждаха
строшени стоманени плочи по бордовете, обаче по надстройката имаше
следи от разрушение. Някои от палубите също бяха рухнали под
седемдесетг одишното въздействие на солената вода.
— Момчета, включете камерите на шлемовете, за да можем и ние
да виждаме — поиска Макс.
Хуан включи камерата и челника си. Майк направи същото. Когато
наближиха още, започнаха да различават допълнителни подробности.
Ху ан видя странната клетка, която Ерик бе споменал. Металната
конструкция сякаш се спускаше малко под товарната линия и
обгръщаше целия кораб. На практика това беше клетка с отвори,
широки около шейсет сантиметра. Щеше да се окаже трудна работа да
се мине през нея, за да се проучи корабът.
Имаше наистина нещо странно в тази клетка, чието предназначение
дори не можеше да предположи. Точно в този момент му хрумна.
Останалата част от кораба беше ръждива и обрасла с морски организми,
клетката блестеше и нито един морски организъм не се бе опитал да я
направи свой дом. Нямаше миди като колониите, които покриваха
палубата, по нея не висяха морски звезди, липсваха дори коралови
полипи. Сякаш морските обитатели се плашеха от тази метална клетка.
— Майк — каза Хуан, — вземи проба от тази клетка. Приоритет
номер едно.
— Разбрано. Искаш проба от клетката — повтори Троно заповедта,
за да няма някакво объркване.
Еди спусна «Номад» на морското дъно на около три метра от
потъналия кораб. Кабрило и Троно превключиха на собстве ните си
бутилки с тримикс, изчакаха минута, за да се уверят, че имат постоянен
приток на въздух за дишане, после се оттласнаха от миниподводницата.
Еди бе разположил «Номад» така, че ги предпазваше донякъде от
силното течение, затова и лесно доплуваха до м иноносеца. Докато
Майк се зае да взима пробата с малък трион с диамантени зъбци,
Кабрило успя да се промъкне през един от квадратните отвори. За
целта първо трябваше да свали бутилките от гърба си и да ги провре
през отвора, преди да се промъкне и той. Щом отново закачи бутилките
на гърба си, изплува до отворената задна палуба, откъдето едно време
корабът бе пускал мини. Сега, когато беше извън закрилата на
«Номад», през цялото време се държеше с една ръка за кораба.
Клетката щеше да го спаси от отнасяне, н о при удара в нея можеше да
повреди оборудването или да си счупи нещо.
Стигна до врата, която водеше в кораба. Преди да предприеме
каквото и да било, почука с железния край на водолазния фенер, за да
провери здравината на метала. Към края на вратата се отч упиха
няколко парченца, но като цяло металът изглеждаше здрав.
— Влизам — обяви той на останалите.
— Разбрано — каза Макс. Стандартната процедура изискваше
Майк да застане на вратата, в случай че нещо се обърка. Обаче
партньорът на Председателя беше само н а секунди разстояние.