улучили. Председателя и другите живеят втори живот.
Не си позволи да помисли за не по -малко вероятния сценарий, че
може всички вече да са мър тви.
16.
Паниката често погубва водолазите. Това беше първият урок, на
който възрастният инструктор го научи, когато като юноша си извади
сертификат за водолаз. Беше също и последният. Паниката убива
водолазите.
Хуан, Майк и Еди разполагаха с около осем минути да се махнат.
Достатъчно време. Нямаше защо да се паникьосват.
Кабрило прибра апарата във водолазната си чанта, закачена на
колана, хвърли последен поглед на забележителния уред на Тесла и се
отправи към стълбата.
— Майк, връщаш ли се към «Номад»? — попита Хуан спътника си,
раздразнен, че хелият кара гласа му да звучи като на малко момиче.
— Да. Взех проба от клетката.
— Добре. Еди, ние двамата ще трябва да се напъхаме във
въздушния шлюз. Щом се настаним, аварийно изплуване.
— Слушам. Щом ти и Майк с е качите на борда, аварийно
изплуване.
Това ще ми струва скъпо, помисли си Хуан. При аварийно
изплуване цилиндричният корпус на подводницата се откачваше от
останалите части — всички двигатели, акумулатори и спомагателното
оборудване. Отсекът за екипажа ще ше да изплува като тапа и да ги
извади от обсега на взривовете, но пък части за милион долара щяха да
бъдат унищожени.
Кабрило не прецени добре разстоянието, докато се движеше нагоре
по стълбата, и удари бутилките с тримикс в стената. Не беше много
силен у дар, но за старата руина беше смъртоносен. Металните опори,
отслабени от десетилетията, прекарани потопени в солената вода,
поддадоха и стените около стълбата рухнаха в бавен танц на
разрушението. Водата се изпълни с непроницаем облак от частици
ръжда, които превърнаха светлината от челника на Кабрило в
червеникав сумрак.
Той успя да се отдръпне от най -големите разрушения, избягвайки
опасността да бъде срязан на две от лавината стоманени листове.
Неговата непредпазливост, изглежда, бе предизвикала верижна
реакция, защото чу още боботене. Сякаш древните останки се опитваха
да намерят някакво ново равновесие.
Той остана свит на топка, докато шумът не утихна. Парче стомана
беше паднало напряко върху гърба му. Бутилките с тримикс го бяха
предпазили, но сега, ког ато се опита да го отмести, се оказа, че не
помръдва. Или беше прекалено тежко, или се беше заклещило някъде.
— Председателю? Там ли си? Хуан?
— Майк, чувам те, но май съм го закъсал.
— Какво стана?
— Без да искам, бутнах една стена и тя падна, повличайки
останалите. Намирам се на стълбище и може би съм в капан.
— Ще дойда.
— Не, продължавай към «Номад». Сам ще се измъкна.
— Разполагаме с пет минути.
Кабрило прехвърли опасностите през ума си.
— Добре, давам ти три. Ако не можеш за три да стигнеш до мен,
трябва незабавно да се махнеш оттук.
Еди Сенг беше наблюдавал водолазите и знаеше какво трябва да
направи. Включи двигателите на «Номад» и го завъртя така, че да гледа
към останките. Приближи се още и включи манипулатора откъм
мястото на помощник -щурмана. Вид я, че Майк сваля бутилките от
гърба си, за да може да се провре през решетката, и го спря.
— Майк, чакай, имам по -добра идея.
Торно беше видял как прожекторите на подводницата се завъртат
към него. Вдигна очи и я видя извисяваща се над него, а
манипулатори те ѝ бяха протегнати като крайниците на скелет. Той
бързо се гмурна настрана, за да освободи пътя.
Със сръчна ръка върху дросела Еди държеше «Номад» на място
въпреки течението. С другата управляваше манипулатора, който хвана
една от металните пръчки на кл етката и напълно я откъсна. След това
вдигна манипулатора, за да може Майк да мине. Майк преплува над
задната палуба и стигна до вратата, през която Кабрило беше минал
само преди минути. От вътрешността на кораба се носеха парченца
ръжда като пушек от горя ща сграда. Видимостта се подобряваше,
когато течението ги отнасяше отново като дим от вятъра.
Майк заопипва коридора като слепец, знаейки, че не може да
направи нищо, докато видимостта не се подобри.
— Стълбата е зад четвъртата врата вдясно — каза Хуан, ся каш бе
прочел мислите му. Майк преброи вратите и щом пъхна фенерчето в
правилната, видя откритата стълбищна шахта, където някога е имало
стълба. Стъпалата бяха изпопадали, а перилата се бяха откъртили