колкото може по -бързо в единична килия. Марко и неговият глупав
приятел се оказаха отлични мишени, но ако се беше наложило, Кабрило
с лекота щеше да се заеме и с пазачите. Нито един от хората тук не
беше почтен гражданин, вършещ нужна, но неприветлива работа . Те
бяха специално подбрани побойници, част от състава на частната армия
на Пьотър Кенин, флотски адмирал и може би вторият най -корумпиран
човек на планетата. Планът беше напълно да заобиколи затворническия
процес на промиване на мозъка.
Докосна мястото, където беше ударен с оковите. Кървенето почти
беше спряло. Погледна надолу към гърдите си. Татуировката
изглеждаше истинска, макар да беше направена миналата седмица в
четири едночасови сесии на борда на «Орегон». Кевин Никсън,
специалист по специални ефек ти в Холивуд, използва специално
мастило и го предупреди, че татуировките скоро ще започнат да
избледняват. Затова Кабрило искаше колкото може по -скоро да бъде
затворен в единична килия.
Той нави крачола и провери протезата, която бе закрепена малко
под коляното. Не беше най -реалистичната в сбирката му от изкуствени
крайници, нито най -функционалната. Тази беше изработена специално
за мисията, за да може тайно да внесе колкото може повече оборудване.
Кракът представляваше почти съвършен цилиндър само с една лека
вдлъбнатина за глезена. Ако някой пазач беше слагал оковите, щеше
веднага да заподозре нещо, но работата свърши шофьорът, който за
тази мисия беше на заплата при Кабрило. През време на
произшествието само той беше отключвал и заключвал неговите окови,
така както бяха планирали и репетирали много пъти.
Хуан опипа кървавото си слепоочие и му се дощя да бяха
репетирали малко повече.
Не познаваше затворническите порядки, затова реши, че е най -
добре да изчака, преди да действа. Така щеше да има и още малко
време да се съвземе от побоя. Първата част от операцията, която
включваше отвличането на камиона с истинския Иван Карнов, мина без
усложнения. Двамата шофьори и техният затворник бяха хвърлени в
изоставена къща в полузабравения пристанищен град, който беше най-
близо до затвора.
Когато операцията завърши, щяха да се обадят на градските власти
и Карнов отново щеше да потегли за затвора и съдбата, която го
очакваше там.
Втората част, да влезе тайно в затвора, също мина добре, както и
бяха очаквали. Третата фаз а беше онази, която караше Кабрило да се
колебае. Макс Хенли, най -близкият му приятел, темерут, помощник -
капитан на техния сто шейсет и осем метров товарен кораб «Орегон»,
щеше да нарече това лудост.
Обаче Хуан Кабрило и неговият екип редовно вършеха точно това
— когато е нужно, да правят и невъзможното. Разбира се, на
съответната цена.
Макар в мисията да имаше и личен елемент за Кабрило, той
нямаше да откаже да прибере остатъка от двайсет и петте милиона
долара, които им бяха гарантирани.
През следващите т рийсет и шест мразовити часа Кабрило разучи
режима на затворените в единична килия. Нищо особено.
По обед, както предположи, отворът в долния край на вратата беше
отворен и му подадоха метална табла с малко овесена каша и парче
хляб с формата и плътността на ръчна граната. Имаше толкова време да
се нахрани, колкото му трябваше на пазача да раздаде храната на
затворниците на етажа и после да изпразни кофите с лайна, които
мъжете му подаваха. Като съдеше по звуците, които издаваше мъжът,
който вършеше тази мр ъсна работа, още шестима души бяха затворени
в единични килии. Никой от затворниците не говореше с другите, което
подсказа на Кабрило, че ако се опита, ще бъде наказан.
Запази мълчание и без да обръща внимание на храната, зачака.
Космата ръка се протегна з а таблата. Пазачът измърмори:
— Както искаш, само че храната няма да стане по -хубава. — И
цепката се затвори.
Кабрило се зае за работа, знаейки, че никой не проверява мъжете
тук долу, освен при храненето веднъж на ден. След като свали
изкуствения крак и ма хна капака му, грижливо подреди оборудването
около себе си. Първо използва ключ, за да свали оковите и веригите.
Ключът беше дубликат, направен по оригинала, който остана у
шофьора. Да не подрънква като призрака на Джейкъб Марли 1 беше
истинско облекчение. А да облече ризата и якето, които бяха хвърлени
при него в килията — беше направо върхът. След това извади от крака