когато пръстите на ръцете му докоснаха крайчеца на старите мрежи. Те
се опитаха да намерят опора, но мрежите бяха покрити с тиня, хлъзгава
като грес.
Най-сетне успя да се хва не за последното око на мрежата, но
изгнилата материя се раздра. Успя отново да се хване за крайчеца на
въже и се помоли то да издържи, защото повече не можеше да плува.
Мрежата или щеше да понесе допълнителната тежест на тялото му, или
това щеше да е него вият край.
Хуан престана да рита и старата рибарска мрежа, изглежда, се
примири с теглото му. Стисна я по -здраво и се изкатери нагоре, за да
може да се хване с две ръце. После си наложи да диша плитко, а
адреналинът започна постепенно да излиза от кръвонос ната му система.
Висеше там, дишайки тежко, и знаеше, че все още не е извън опасност,
но не можеше да събере сили, за да се премести. Мрежата се рееше и
леко се извиваше във водата, така че щом почувства сътресение,
разбра, че нещо не е наред. Грабна по -мощния ръчен фенер и плъзна
лъча по въжетата. Светлината разкри, че мрежата се къса. Теглото му
се бе оказало прекалено голямо бреме за изгнилата стара материя.
Започна да се катери нагоре по нея и срещу течението. С наведена
глава остави ръцете и раменете с и да вършат всичко.
Мрежата отново поддаде, когато една голяма част се откъсна. Сега
се надбягваше с времето. Спомни си, че в ЦРУ се бяха катерили по
мрежи като част от курс по преодоляване на препятствия, но това тук
беше нещо съвсем различно. Натискът на течението и обемистото
оборудване намаляваха ефекта от гравитацията, срещу която се беше
борил някога. И отново, за разлика от тогава, не можеше да използва
краката си, защото плавниците щяха да се заплетат, а не биваше да си
позволи да губи дори секундит е, които щяха да му трябват, за да ги
свали.
Точно в момента, когато стигна до една все още здрава част,
мрежата се скъса напълно. Течението грабна изпод тялото му
откъснатото парче. То се закачи на катарамата на колана му и за миг го
дръпна със силата на питбул. В мига, в който ръцете му щяха да се
изплъзнат от парчето, което стискаше, откъснатата част се откачи от
него и изчезна зад гърба му.
Без да си разреши време за възстановяване, Хуан продължи да се
катери, бързайки да намери защита в останките на ми ноносеца.
Придвижи се може би шейсет метра нагоре. Щом усети, че сега мрежата
е сигурна, той свали плавниците си, закачи ги за водолазния колан и
остави краката си да поемат част от натоварването на ръцете. Позволи
си само три минути почивка, преди да прод ължи, но сега краката му
вършеха тежката работа и напредваше бързо.
Миноносецът вече не приличаше на кораб. Светлината от челника
на Хуан и лъча на ръчното му фенерче разкриваха, че е разбит на
парчета от първото руско торпедо и голяма част от отломките бя ха
заровени под тинята и пясъка, които беше вдигнало второто.
Стоманените плочи на корпуса лежаха разпръснати по морското дъно.
Разпозна част от димохода на кораба единствено по отличителната му
форма на кюнец за печка. Не съзря никаква следа от клетката, с която
Тесла беше обгърнал кораба, или странната машина, която беше видял
в трюма.
Беше цяло чудо, че мрежата бе останала закачена на малкото,
което бе останало от надстройката след експлозията. Намери място на
завет зад един парен котел и седна на дъното , за да може най -сетне да
си почине както трябва.
Тъй като подводницата играеше ролята на предавател за тяхната
комуникация, Хуан знаеше, че е безсмислено да опитва да установи
връзка със своята радиостанция, разстоянието беше просто твърде
голямо. Обаче о сновният проблем беше, че кабината оглуша и ослепя,
след като се откачи от шейната, в която бяха задвижването и
останалото оборудване.
Намали силата на светлината от челника, за да удължи живота на
батерията. Беше в капан на дъното на морето и не можеше да промени
своето опасно положение като космонавт, който е бил отделен от
своята космическа капсула. Хуан не можеше да направи нищо, освен да
разчита на своя екипаж да го спаси. Вярата му в него беше
безгранична, обаче спасяването изисква време. Първо трябва ше да
извадят подводницата и едва тогава Макс щеше да открие, че той е още
на дъното. След това щяха да организират оборудването за
спасителната операция и да изпратят долу или «Малкия дебелак», или
«Дискавъри 1000» — втората миниподводница, която имаше «О регон».