тя го обгърна и проникна през дрехите му. Той си пое дълбоко дъх,
гмурна се и заплува към предницата на подводницата. Притисна
маската си към един от илюминаторите. Вътрешността на плавателния
съд беше тъмна, а това не беше добър знак. Почука по стъклото с
пръстена от Луизианския държавен университет и в същия миг една
фигура се хвърли на седалката на щурмана и на запаленото осветление
се видя Еди Сенг. Близо до сляпото си око имаше синина, която бе
започнала да се подува като кокоше яйце. Той грабна бързо лист хартия
от бележника до пулта за управление и го вдигна така, че Мак Ди да
може да го прочете.
Лоулес рязко издиша, когато прочете написаното от Еди Сенг, и
зарита с все сили да изплува бързо на повър хността.
В мига, когато лицето му се показа над водата, се развика:
— Марк, Марк, спри!
Хвана се за кабината, набра се нагоре и с разкрач стъпи на нея.
Видя Марк клекнал над люка на въздушния шлюз да се готви да завърти
ръчката.
— Не го отваряй.
— Защо?
— Защото е под налягане и ако го направиш, люкът ще ти се забие
в лицето, а Майк Троно ще се превърне в месна бомба.
Мърф отдръпна ръце от ръчката и си пое въздух, едва осъзнавайки,
че е затаил дъх.
— А Хуан?
— Нямам представа. Еди ми показа бележка, на коят о пишеше, че
Майк е във въздушния шлюз и че налягането вътре е около 14 бара.
— Я чакай — каза Марк, прескочи обратно в лодката и грабна
преносимия телефон, който беше взел от «Орегон». Разви кабела и
подаде края на Лоулес.
— До електрическия контакт има к онтакт за връзка. Не можеш да
го пропуснеш — усмихна се Майк и бутна Мак Ди обратно във водата.
Мак Ди му се намръщи, след което се гмурна с краката нагоре и
потъна, стискайки кабела в ръка. Изплува след трийсет секунди и
вдигна водолазната маска на челото си.
— Може да опиташ.
— Еди, чуваш ли ме? Мърф се обажда.
— Никога не съм се радвал толкова да чуя гласа ти — отговори
Еди Сенг. — Разбрахте ли съобщението?
— Да. Какво прави Майк във въздушния шлюз и къде е
Председателя?
— О, това е дълга история. А що с е отнася до Председателя, той е
още на дъното при останките.
— Бил е навън, когато е избухнало торпедото?
— Не при първото, но излезе да ни освободи малко преди второто
да се взриви.
— Жив ли е?
— Не знам. Слушай, нямаме време за приказки. Майк диша от
своите бутилки. Трябва да върнем кабината обратно на «Орегон», за да
можем да го включим на тримикс и да почнем да го декомпресираме.
— Добре. Мак Ди и аз сме тук с НМТК. Сигурно «Орегон» е вече
над останките. Ще ви вземем на буксир и ще ви вдигнем с палубния
кран.
— Чудесно. Майк и аз си говорим с помощта на морзовата азбука.
Той диша плитко и предполага, че има въздух за още около половин
час.
— Кажи му, че всичко ще бъде наред. Хайде, ще говорим по -късно.
— Марк погледна Мак Ди и новият член на екипа веднаг а разбра какво
трябва да направи. Дръпна водолазната маска на място и се гмурна, за
да извади кабела.
Минута по-късно взеха «Номад» на буксир. НМТК беше
конструирана за високи скорости, а не за голям въртящ момент, но
въпреки това успяха да вдигнат петнайс ет възела, теглейки
безформения корпус. Марк се беше обадил предварително по радиото,
така че, когато се озоваха откъм подветрената страна на кораба, най -
мощният от палубните кранове се завъртя и спусна куките за повдигане
до водата.
Миниподводницата беше извадена от Атлантика с такава лекота, с
каквато се вдига бебе от люлката. Вода се стичаше от отворите на
мекия корпус и пръскаше мъжете в НМТК.
Лоулес даде газ, за да се приберат в трюма за лодки, докато
миниподводницата беше прехвърлена през релинга и сп усната в трюма
за подводници. Щом се качиха на борда, Мърф грабна една хавлия и се
избърса, колкото можа, след това се втурна към трюма, съобразявайки,
че Макс ще ръководи спасяването на Председателя, като през същото
време се чудеше как да съобщи ужасната новина.
Долу край отвора в кила Хенли закрепваше допълнителни
резервоари с тримикс към «Малкия дебелак» с найлонови ленти.
— Добре — каза той най -накрая. — Изпробвай ги.
Един техник завинти трите витла на «Малкия дебелак» и ги
завъртя на техните карданови съединения, за да се увери, че не опират
в резервоарите.
— Всичко е наред — кимна Хенли. — Помогни ми.