почти не издаде звук. — Не.
Не можеше да приеме тази гледка. Не можеше да повярва, че Хуан
е мъртъв. Че е предал своя най -добър приятел.
Затова извика отново:
— Не!
Протегна се и се вкопчи в джойстика на техника, за да запрати
«Малкия дебелак» с колкото сила можеха да развият малките му мотори
към Председателя.
Вместо да падне от удара, трупът на Хуан с е стегна. Главата му се
вдигна от рамото и той протегна ръка, за да хване безпилотника.
Техникът ахна.
— Заспал ли беше?
— Като се съди по това колко малко мехурчета излизат от
регулатора му, вероятно е изгубил съзнание. — Макс не можа да се
сдържи и на ли цето му грейна широка усмивка.
Хуан сънуваше покойната си жена, загинала при автомобилна
катастрофа, докато той изпълняваше мисия на ЦРУ. В душата си
знаеше, че самотата я беше тласнала към пиенето. Алкохолът в кръвта
ѝ беше два пъти повече от допустимо то съдържание. Нямаше значение,
че беше излязла с приятели. И те не я бяха спрели да шофира. Негова
беше вината за нейната смърт. Точка. Когато беше много уморен,
спомените за нея го преследваха насън.
Събуди се от удар и втренчи поглед в ярката светлина, която го
заслепяваше. Миг по -късно се сети за опасното положение, в което се
намира, обаче на гладуващия му за кислород мозък трябваха още
няколко секунди, за да разбере какво се е случило. Това беше «Малкият
дебелак». Той го осветяваше. Протегна се към ма лката безпилотна
подводница и напипа допълнителните резервоари, които Макс беше
закрепил към него като дисаги на муле. Хенли дори ги бе разположил
така, че маркучите за въздух бяха леснодостъпни.
Хуан не беше вдишвал въздух вече в продължение на минута и
зрението му се беше свило до точка, заобиколена от сиво, но бе запазил
достатъчно разсъдък, за да откачи маркуча от маската и да включи в
регулатора този от помощния резервоар. Минаха петнайсет секунди, но
нищо не се случи. Той още не получаваше въздух. Тог ава по някаква
причина «Малкият дебелак» отново се блъсна в него.
Макс се опитваше да му каже нещо. Какво? Не знаеше и искаше
просто да заспи отново. Главата му клюмна и безпилотната подводница
за трети път се блъсна в гърдите му. Тя се завъртя така, че об емистият
резервоар с тримикс се озова пред него.
Клапанът. Хуан се протегна и го отвори. С живително съскане
шлемът му се изпълни с въздух за дишане и той го пое толкова дълбоко
в гърдите си, че имаше чувството, че ще се пръснат. След като
изгладнелият му за кислород мозък заработи отново, объркването му
започна да изчезва. Вдиша десет -двайсет пъти дълбоко, замаян от
усещането и от чувството на дълбока благодарност. Показа с пръсти
пред камерите, монтирани под прожекторите, водолазния знак «всичко
е наред». В отговор «Малкият дебелак» се завъртя на триста и шейсет
градуса като доволно кутре, което си гони опашката. Отпусна се на
дъното до него, сякаш очакваше да го погали. Едва тогава Хуан видя
пакета, който Макс бе закрепил на горната част на робота. Отвори го и
безмълвно отправи благодарствена молитва. Макс мислеше за всичко.
Ръцете му бяха толкова безчувствени, че едва успя да пъхне пръст в
пръстена за задействане на магнезиевата факла, но накрая успя.
Светлината беше ослепително бяла и щеше да увреди рети ната му,
но той беше извърнал глава. Не му пукаше за светлината, а за това, че
горенето на факлата загрява водата там, в завета на котела. Само след
няколко секунди усети разликата. В пакета имаше и комплекти
химически отоплители. Счупи печатите им, за да ги активира, и ги
пъхна между бедрата и под мишниците си. Другите напъха между
водолазния костюм и компенсатора на плаваемостта точно над сърцето
си.
Отпусна си десет минути за съвземане. Когато вече беше готов за
тръгване, «Дискавъри 1000» с акрилния си к упол и Ерик Стоун на
щурвала вече му правеше компания. «Малкият дебелак» и «Дискавъри»
останаха при него през цялото затъпяващо изплуване и се рееха
наблизо, докато трябваше да прави дългите спирания за декомпенсация.
Въпреки студа и изтощението той не бър заше и внимаваше за
безопасността. Знаеше, че вероятно ще му се наложи да остане с Майк
за декомпресия в тясната барокамера на «Орегон».
Почти целият екипаж беше дошъл в лунния басейн, когато той най -
накрая се показа от водата и бе посрещнат с продължителн и