ръкопляскания, с викове и подсвирквания. Макс изглеждаше особено
доволен от себе си и дори главният лекар се усмихваше, макар че се
притесняваше за здравословното му състояние.
Помогнаха му да излезе от водата и техниците го освободиха от
оборудването за рекордно време.
— Как се чувстваш? — попита го Джулия Хъксли, пробивайки си
път до него. — Някакви симптоми?
— Студено ми е — отговори Хуан с тракащи зъби. — Гладен съм и
ужасно ми се пикае. — После се обърна към Хенли, който се суетеше
зад Джулия. — Никога не съм се съмнявал в теб.
— Защо да го правиш? — отговори Макс високомерно. — Та аз
никога не съм те прецаквал.
— Благодаря.
— Длъжник си ми.
— Хайде, стига толкова мъжка дружба — прекъсна ги Хъкс. —
Хуан, отиваш при Майк за декомпресия, за да мога да с ледя и двама ви
за признаци на кесонна болест.
— Той и Еди добре ли са?
— Еди може би има сътресение на мозъка. Майк е добре. Това е
само предпазна мярка.
— Запазил ли е пробата, или всичко е било напразно?
— Не знам — отговори Хъкс, а в това време Макс за д нея извади
пробата с жеста на истински фокусник.
— Ето. Марк вече му хвърли едно око и каза, че няма представа
какво е.
Хуан взе дългата три сантиметра пръчка, докато го влачеха към
барометричната камера в дъното на трюма за подводници. Имаше
грапава текстура, но не приличаше на нищо, което беше държал някога.
Ако се наложеше да опише с една -единствена дума текстурата, щеше да
използва «чуждоземна». Върна пробата на Макс.
— Намери отговорите.
— Марк и Ерик ще се занимават цяла нощ с нея. Обещавам ти. А
сега влизай в саркофага при Майк. Аз ще кажа в кухнята да ви свалят
нещо за хапване. Ще бъде интересно да се види как Морис ще сервира с
бели ръкавици през въздушен шлюз.
Хуан влезе през тежката врата в първата секция на барометричната
камера и седна на тънк о тапицираната пейка. Въздушното налягане
щеше да бъде повишено до петдесет процента от онова, на което бяха
изложени с Майк на дъното. След това можеше да влезе във втората
секция, където Троно вече го чакаше. Съоръженията бяха примитивни и
голи, приличах а на нещо, излязло от учебен филм на флота от 60 -те,
обаче в името на безопасността Хуан беше готов да се подложи на
скуката.
Преглътна, за да прочисти ушите си, докато налягането в секцията
нарастваше, прехвърли през ума си всичко, случило се през последн ите
няколко часа, и го отбеляза като най -щастливото избавление в живота
си.
18.
В седем и половина на следващата сутрин доктор Хъксли освободи
и двамата водолази. Кабрило се упъти право към каютата си,
забелязвайки, че времето се разваля, защото люлеенет о се беше
усилило доста, докато крачеше по коридорите. Беше прекарал трийсет
минути в малката душ -кабина в барометричната камера, за да се
стопли. Затова сега душът му беше кратък и се обръсна, използвайки
същия бръснач, който дядо му бе използвал цели чет ирийсет години
като бръснар. След като подсуши бръснача и лицето си, сложи си малко
автършейф, облече джинси и черно поло и се отправи към
каюткомпанията за закуска. Първо се отби в кабинета си, за да провери
на таблета тяхното местоположение, и със задово лство отбеляза, че се
движат добре за предстоящата среща с яхтата на емира «Шакир».
Седна на маса в средата на помещението и още не се бе настанил
както трябва, когато Морис вече му наливаше кафето в чаша от
майсенски порцелан.
— Добро утро, капитане. — Като бивш моряк от кралския флот,
главният стюард не се съобразяваше с фирмената структура на
Корпорацията и никога не наричаше Хуан председател. «Орегон» беше
кораб, Кабрило командваше, значи беше капитан. — Нали няма лоши
последствия от твоето приключение?
— Не, като се изключат болките в кръста от спането на скапаната
койка. Благодаря. — Отпи от силното кафе с благодарност. — Сега съм
още по-добре. Каквото и да ми донесеш за закуска, искам двойна
порция наденица.
— Проверявал ли си наскоро нивото на холест ерола си?
— Още миналата седмица Хъкс ми разреши двойна порция свинско
на закуска.
— Слушам, капитане.
Ерик и Мърф влетяха в спокойната трапезария като разгневени
носорози, видяха Председателя и се втурнаха към него. И двамата бяха
със същите дрехи, които носеха вчера, и имаха нервния, напрегнат вид