на хора, прекалили с кофеина.
— Добро утро, господа — добродушно ги поздрави Хуан. — Какво
ви кара да препускате като подплашено хергеле?
— «Ред Бул» и нашите проучвания — отговори Марк.
Кабрило заряза преструвк ата на незаинтересуваност и попита:
— Какъв е този материал?
Ерик отговори пръв:
— Нещо, което беше открито едва преди няколко години.
— Това е мета материал — добави Мърф, сякаш това обясняваше
всичко.
— Което значи…?
—
Материал,
създаден
на
почти
нанорав нище.
Неговата
конструкция е причина за необикновените му качества. Например да
изкривява светлинните или звуковите вълни.
— Представи си картоните за яйца, които гаражните рок групи
използват за шумоизолация на местата, където репетират. Умножи го
по сто и след това го смали до наноразмери. Материалът поддържа
точните ъгли за отразяване на каквото си поискаш.
— Ще заглуши ли звук? — попита Кабрило, смятайки, че е разбрал.
— Да, но на честоти, които ние не можем да чуем.
Хуан осъзна, че не е разбрал.
— Какъв е смисълът?
— Тяхната форма им дава характеристики, които иначе не биха
имали. Подобно на отразителните плочки на невидимите самолети.
Тяхната форма, а не сплавта, от която са направени, води до стелт
характеристика.
— Плочките също имат стелт характерис тика — вметна Марк,
защото всяко отклонение от пълната истина го вбесяваше.
— Ако нямаш нищо против, опитвам се да обясня.
— Добре де.
— И какво прави този мета материал?
— Нямам представа — призна Ерик.
— И аз — обади се Мърф като ехо. — Конструкцията на цялата
клетка определя и нейната цел. Метаматериалът я осъществява.
— Би ли могла да обвие кораб със светлина? Да го направи
невидим?
— Възможно е. Може и да работи на електромагнитната дължина
на вълната.
— Дори на акустичната — добави Стоуни. — Някакво обяснение
защо долу по нея нищо не растеше?
— О, пълно е с кадмий, който е много отровен. Като живака.
Можеш да работиш с него, няма никакви проблеми, но не бива да
попада в кръвоносната ти система.
Дойде Морис и сервира храната на Хуан, вдигайки сребърния
капак с малко театрален жест. Беше омлет, точно какъвто Кабрило
искаше — претъпкан с наденица.
— Добре, разказахте ми каквото знаете. Защо сега не направите
някои предположения?
— Когато се срещна с професор Тенисън, той спомена ли нещо за
французите?
— Всъщност да — отговори Хуан, припомняйки си странния обрат
в разговора със специалиста по Тесла. — Каза, че Морис Джесъп,
човекът, който популяризирал филаделфийския експеримент, през 1959
г. бил убит от френски агенти, а убийството било замаскирано като
самоубийство.
— Той вярваше ли в това?
— Не мога да кажа. Не, чакай малко. Каза, че това било
конспиративна теория — значи не е вярвал.
— Може би не е — каза Мърф с увлечение. Като единственият на
кораба, който си падаше по конспиративните теории, задълба с
удоволствие в темата. — Чуйте това. През пролетта на 1963 година в
Аляска един от рейнджърите намира останките на трима души, умрели
по някое време през зимата. Труповете били оглозгани от мършояди,
така че установяването на самоличността им било невъзможно . Ето
сензацията: в джобовете на единия намерил френски франкове.
— Е?
— Не съм казал още най -важното. Всички били по бели престилки,
а под тях по шорти и тениски. Освен това лежали върху ивица бял
пясък по средата на тайгата. Когато рейнджърът се върнал с екип, за да
приберат труповете, дивите животни ги били отнесли. Единственото,
което успял да направи, е да вземе проба от пясъка.
Изпратил я на геолог от Аляския университет в Анкъридж, който
установил, че пясъкът е чист силиций, но с голяма концентрация на
сухоземни корали. Рейнджърът изгубил интерес към случилото се, но
геологът, Хенри Райдър, продължил да рови.
Ерик се включи в разказа:
— Отнема му три години разпитване и сравняване на проби, но
накрая открива, че намереният в Аляска пясък отговаря на т ози в атол,
наречен Роа, разположен почти в средата на Тихия океан.
— Това важно ли е? — попита Кабрило. Мърф отговори почти
тръпнещ:
— Роа е мястото, откъдето французите наблюдават тестовете на
техните атомни бомби. През 60 -те там е имало значително насел ение от
инженери и учени. Този Райдър се свързал с френското правителство и