попитал дали са изгубели учени на Роа. Изправил се пред стена. Било
по времето на Студената война и всичко било строго секретно. Но той
не се отказал. С помощта на една жена от фак ултета по френска
филология в университета той се обадил по телефона в най -добрите
френски технически университети и най -накрая успял да установи
имената на тримата. — Мърф извади омачкан лист хартия от джоба си.
— Доктор Пол Брусар, професор Жак Молиер и доктор Виктор Куенел
изчезват през 1963 година. И тримата са свързани с френската програма
за ядрено въоръжаване.
Обажда се на техните вдовици. Две от тях отказват да разговарят с
него, но едната признава, че правителството я е задължило да пази
тайна. Тя потвърждава единствено, че преди три години съпругът ѝ бил
на остров Роа и че оттогава не е чувала нищо за него.
— Откъде си научил всичко това? — попита Хуан, опитвайки се да
намери смисъл в казаното.
Двамата гении се спогледаха смутено.
— Ами от сайтове за конспиративни теории — призна Мърф.
— Значи всичко това може да се окаже купчина лъжи?
— Да, но ние се обадихме в Аляска. Хенри Райдър е починал
отдавна. Както и съпругата му. Дъщеря му още живее в Анкъридж и си
спомня, че баща ѝ държал виала с пясък на бюрото си, която не ѝ
давали да пипа, защото била малко момиче.
Стоун отново се намеси.
— Имал приятелка, която идвала от време на време и името ѝ
звучало като Катрин Деньов.
— Добре — каза Хуан накрая. — Това придава на историята
известна правдоподоб ност. Обаче къде ни води всичко?
— Ами че Филаделфийският експеримент е бил нещо реално, но не
така, както се е писало за него. И че французите наистина са убили
Морис Джесъп, за да му запушат устата, продължавайки изследванията
в една от най -тайните си ор ганизации. Обаче нещо се е объркало и
тримата в бели престилки, и пясъкът, върху който са стояли, били
пренесени от неизвестна сила в Аляска. По същия начин, както корабът
на Джордж Уестингхаус години по -рано попада в Аралско море.
— Нали знаете, че не си падам по научната фантастика —
предупреди ги Хуан.
— Председателю, преди няколко години клетъчните телефони бяха
научна фантастика. Самолети, ракети, ядрени подводници, триизмерни
принтери — списъкът е безкраен.
— Аз залагам на Сейнт Джулиън Пърлмутър.
— Защо?
— Помолих го да проучи «Лейди Маргарет». — Пърлмутър беше
близък приятел на Дърк Пит и Кабрило също започна да разчита на
него. Мъжът притежаваше най -голямата частна сбирка от книги за
морето, вестници и разкази в света, както и нюх на ловджийско куче за
разкриване на тайни. — Някак си не мога да повярвам в машини за
телепортиране. Мисля, че някой е отвлякъл яхтата на Уестингхаус и
така е попаднала в Русия. Накарах Пърлмутър да се опита да докаже
теорията ми.
— Обаче ние вече проучвахме тази възможност и нищо не
открихме.
— Вие, момчета — усмихна се Хуан, — смятате, че всичко, което
трябва да се знае, вече го има в интернет. В библиотеките има десет
пъти повече информация, отколкото в мрежата. Може би дори хиляда
пъти. Вярно, че вие двамата надхвърляте търсенето в гугъл, но не може
да се сравнявате с Пърлмутър, когато търси отговор на някакъв
езотеричен въпрос.
От интеркома се чу гласът на Хали Касим. Той беше офицерът по
комуникациите на «Орегон».
— Председателю Кабрило, моля елате в командния център.
Хуан остави салфетката до опразнената чиния и се изправи.
— Моля да ме извините. По -късно ще продължим.
Когато Кабрило влезе, Хали седеше пред пулта за управление в
десния край на командния център. На врата на родения в Ливан Касим
висяха слушалки, а щръкна л кичур на темето му подсказваше, че току -
що ги е свалил.
— Какво става?
— Имаш обаждане от номера, който дадохме на Детето, но не е
той.
— А кой?
— Пьотър Кенин. Поиска да говори лично с теб.
Кабрило почувства как го залива вълна от гняв, но бързо я
потисна. Сега не беше време за прояви на чувства. Седна на своето
обичайно кресло и взе слушалката на вградения в подлакътника
телефон. Вдигна я до устата си и кимна отсечено на Хали.
— Кабрило.
— А, и не се наричаш председател? — подхвърли Кени на руски. —
Зная, че говориш руски, така че не се преструвай.
— Какво искаш? — попита Хуан на същия език.