— Искам да знам защо не мога да се свържа с К -154.
— Защото потъна десет минути след като се опита да ме убие. —
Кабрило изчака част от секундата, за да може Кенин д а схване
казаното. — Удариха се в морското дъно толкова силно, че
подводницата се отвори като консерва сардини. Военният флот на САЩ
беше уведомен от неизвестно лице за произшествието и след двайсет и
четири часа на мястото ще има спасителни кораби, за да я извадят.
— Какво си направил? — изрева яростно адмиралът.
— Кенин, ти започна това, така че не ми се прави на невинен,
когато ти се опълчваме.
— Бъркате се в неща, които не ви засягат.
— Засегнаха ме в мига, когато умря Юрий Бородин. Нямам
представа какв и игри играеш в руския военен елит и откровено казано,
не ми пука. Единственото, което знам, е, че ще те спра.
— Това са самозаблуди, господин председател. Ти сам признаваш,
че не знаеш какво правя, така че как ще ме спреш? Разбира се, не по
същия начин, п о който ми попречи да затворя устата на Тенисън. В
момента си и винаги ще бъдеш една крачка след мен.
Очевидно Кенин не знаеше, че Тенисън е още жив и е на безопасно
място.
— Смяташ, че след като си пипнал Детето, аз нямам други
източници?
— А, да, тайнств еното Дете. Какво излезе — повече го е грижа за
собствения му живот, отколкото за интересите на неговите клиенти.
— Премълчал е достатъчно, за да направи твоят командир на
подводницата фатална грешка — затапи го Хуан. — Но той не е важен.
Важният си ти. Сп ри онова, което си планирал, и всичко ще свърши
дотук. Съгласен ли си?
— Съжалявам, но не съм. Виж, твърде си закъснял. Всъщност
твоята намеса ме накара да изтегля един планиран тест по -рано и да
променя мишената си. Искам да приемеш случилото се много лич но.
Ако не се беше намесил, емирът щеше още да е жив, както и
прекрасната Линда Рос.
Хуан изстина.
— Какво си направил?
— Убедих клиента ми, че играчката, която им построих, работи.
Провери си имейлите. — Връзката прекъсна.
Кабрило скочи от креслото си и с екунда по-късно вече беше
надвесен през рамото на Хали.
— Е?
— Прекара обаждането през всяка релейна станция по света, но го
засякох на военно летище извън Москва.
Хуан повика по интеркома Стоун и Мърф да се явят незабавно в
командния център. През това вре ме Хали провери имейл адреса, но още
нямаше нищо.
Какво е направил Кенин? Въпросът се блъскаше из главата на
Кабрило, докато неговата загриженост за Линда и емира превърна
вкусната му закуска в гранитно паве.
Като се вземат предвид ресурсите, които Кенин б еше вложил в
тази операция, това би трябвало да е последният му голям удар. Ако се
беше измъкнал целият в бяло, можеше да се бори за пост в кабинета
или най-малкото за място в Генералния щаб. Другата възможност пред
него е била да продължи да мами в рамкит е на системата. Очевидно
беше избрал втората и сега трябваше да изчезне, защото каквото и да
беше откраднал от него, руският военен флот щеше да иска да си го
върне.
Стоун и Мърф дотичаха запъхтени.
— Кенин току -що се обади и каза, че е тествал онова, върх у което
е работил, преди да го предаде на своя клиент. Това означава, че ще се
опита да изчезне. Намира се във военновъздушната база «Раменское».
Това е изходната му точка. Влезте в компютърната им система и
разберете и къде се готви да отиде. Аз ще се оба дя на Лангстън, за да
го питам не можем ли да използваме шпионските птички на Чичо Сам,
за да проследим самолета му.
— Хуан — прекъсна го Хали, — дойде.
— По същия маршрут?
— Да. Не знае, че сме го проследили до мястото, иначе не би си
правил труда.
— Добра работа. Това е първата следа от Кенин, след като
ударихме затвора, където бяха заключили Юрий. Отвори го. — Хуан
кимна на Стоун и Мърф. — Вие двамата изчакайте, защото не знам
какво ще видим.
Появи се изображението на плавателен съд, изправен срещу бурно
море. Всъщност той се бореше със същото време като «Орегон».
Видеозаписът не беше добър, защото очевидно бяха снимали от голямо
разстояние от хеликоптер. Белият кораб беше супер яхта и на Хуан му
трябваше по -малко от минута, за да познае «Шакир» — гордостта и
радостта на емира. В момента яхтата беше на триста мили южно от тях
по курс към Бермудите. Ако се съди по големината на килватера ѝ,
плаваше с около петнайсет възела.