близо дузина туби с вещество, прилично на маджун. Това беше ключът
към цялата операция. Ако то не сработеше, както обещаваха Марк
Мърфи и Ерик Стоун, способните учени на Кабрило, това щеше да се
окаже най-краткото бягство от затвора в историята.
Закрепи крака си на място, разви капачката на една от тубите и
намаза с тънък слой от гела хоросана между две от сгурбетонните
блокчета близо до пода.
Всякакви ужасни мисли се заблъскаха из главата му, когато гелът
не сработи така, както когато експериментираха с него на «Орегон».
Само за частица от секундата мозъкът може да измисли страхов ити
сценарии. Обаче химическата реакция просто беше малко по -бавна.
Стоун и Мърф бяха установили състава на мазилката, след като
изчетоха хиляди страници разсекретени документи от Архангелск,
където беше седалището на компанията, построила затвора през 70 -те
години. (Всъщност екип на «Орегон» бе проникнал в затвора и сканира
строителната документация в продължение на три нощи, след това я
вкараха в сървъра на кораба за превод и едва тогава Ерик и Марк се
бяха заловили за работа.)
За по-малко от минута кисел инният гел напълно разяде мазилката.
Кабрило закачи удължител на тубата, така че да го пъхне в малката
цепнатина, която направи, и да намаже мазилката, останала в далечния
край на блокчето. Когато се увери, че няма никого, той ритна блокчето
в тясната техн ологична кухина между стената на килията и стената на
коридора пред нея. Надникна в сумрачната кухина и видя, че
следващото препятствие е фабрично отлята бетонна стена, лежаща
върху циментово легло. Всяка от секциите тежеше около десетина тона.
Киселината срещу хоросан нямаше да им подейства, пакетът
пластичен експлозив С -4 щеше да свърши работата.
2.
На Кабрило му трябваше повече от час, за да разшири дупката от
изваденото блокче до отвор, през който може да мине. Заради
1 Герой на Чарлс Дикенс от приказката „Коледна песен“. — Б.пр.
опасността от случайна проверка и збута блокчетата обратно на
мястото, оставяйки си в технологичната кухина само толкова място,
колкото да се пъхне. На сумрачното осветление в килията стената щеше
да изглежда съвсем нормално.
След това нападна стената до вратата на килията. Вместо да
използва киселинния гел, за да вади отделни блокове, той първо
ерозира мазилката на площ малко по -широка от тялото му. Това отново
беше предпазна мярка, в случай че се появи пазач или надзирател. Едва
когато беше готов да действа, щеше да мине през останалата м азилка.
Предпоследната вещ в крака му беше малък предавател. Щом
натисна бутона, сигналът му бе изпратен до онези, които чакаха на
кораба, а той разполагаше с шест минути да измъкне мъжа, когото бе
дошъл да спаси, да взриви С -4, който вече беше заредил, и да се
измъкне на повърхността.
Юрий Бородин беше затворен тук само от няколко седмици. Докато
мъжете тук се тъпчеха като мечки, пиеха като… ами като руснаци и
спортуваха всяка трета високосна година, т.е. никога, той беше в доста
добра форма за мъж на петд есет и пет. Но през изминалото време
пазачите можеше да са му причинили какво ли не. От това, което Хуан
знаеше, като нищо можеше да намери смазан човек в килията на Юрий
или дори по -лошо: можеше да е вече екзекутиран и прахта му хвърлена
в ямата пред врат ата.
Но независимо какво щеше да намери, срокът от шест минути беше
непоклатим.
Зае се с последните остатъци от мазилката, вече напълно повярвал
във възможностите на гела. Щом свърши, взе комплекта си за отваряне
на брави, последното, което беше извадил от скривалището, и с
ритници си проби път през циментовите блокове. Те рухнаха в
тебеширенобяла купчина.
— Юрий — прошепна Хуан театрално, щом се изправи на крака.
Намираше се в дълъг коридор с поне двайсет врати на килии. В
далечния край можеше да види къде коридорът завива под прав ъгъл.
От проучването на строителните планове знаеше, че веднага след завоя
има още една килия, после следваше стълбището, което водеше на
първия етаж. Приличаше на отделението на Анибал Лектър без
зловещата пластмасова стена.
— Кой вика? — попита слаб глас, който той познаваше от години
на обща работа.
Хуан отиде до вратата на килията, където реши, че се намира, но
тя се оказа празна.