— Какво ще кажете за това: ако скочим, ще си поделим разходите?
— Така звучи справедливо.
Линк прекара по -голямата част от полета в наблюдение на океана с
мощен бинокъл, който дори неговите силни ръце трудно удържаха.
Оглеждаше отделнит е кораби, които пореха повърхността на
Атлантика, докато се увери, че не представляват заплаха. Тогава нещо
привлече неговия поглед, и то за по -дълго от всеки друг обект. Накрая
той подаде през рамо бинокъла и попита, след като посочи с ръка едно
място на около трийсет градуса встрани от техния курс:
— Хуан, какво мислиш за онази точка?
Кабрило настрои лещите и се загледа в онова, което Линк му беше
посочил. Завъртя колелцето на фокуса, за да изясни изображението.
Видя корабен килватер, който се разширяваше и постепенно отново се
изглаждаше и изчезваше в развълнуваното море. Проследи следата, но
не успя да види кораба, който я беше оставил. Объркан, огледа всичко
отново. Килватерът беше там, на повърхността на океана, но началото
му започваше от нищото и въп реки това продължаваше да се отдалечава
от тях.
Невъзможността на онова, което виждаше, притъпи когнитивните
му разсъждения и той продължи да гледа, без да разбира и без да е
способен да приеме гледката за действителна.
На деветдесет метра пред килватера с е разплискваха от време на
време водни пръски и бяла пяна се виждаше на повърхността, все едно
корабен нос пореше водата. Обаче между тези две точки не се виждаше
нищо друго, освен вода.
Хуан примигна и се загледа още по -внимателно. Не, не открита
вода, а някакво изкривяване на това как изглежда откритата вода,
факсимиле на природата, а не самата тя. И тогава го озари прозрението.
— Научна фантастика. Онези двамата няма да ми позволят да чуя
края.
— Да се приближа ли? — попита Адамс.
— Не, стой по курса. Мо же би не знаят, че сме ги забелязали. —
Хуан върна бинокъла на Линк и се зае с радиостанцията си.
— Макс, чуваш ли?
— Стоя на прослушване.
— Превключи на защитена честота бета. — Хуан нареди и на
Адамс да превключи на втория защитен канал на хеликоптера. — Чуваш
ли ме?
Имаше известно забавяне в разговора им, защото компютрите се
нуждаеха от време, за да шифрират обикновения открит канал за
връзка.
— Чувам те.
— Не знам как Кенин накара яхтата да се обърне, но знам как се е
доближил достатъчно, за да активир а оръжието. Ние виждаме килватера
на кораб, но от самия него няма и следа.
— Повтори.
— Изглежда имат някаква оптическа маскировка. Корабът, който
са използвали, за да обърнат «Шакир», е… ами невидим.
— Сигурен ли си, че това не е закъснял синдром на кесон ната
болест?
— Линк също го вижда.
— Хуан, бързо погледни — прекъсна ги Линкълн. — Изглежда
смятат, че са напуснала опасния район.
Този път корабът си беше на мястото, и то какъв кораб.
Напомняше на американския невидим кораб «Сий Шадоу» с неговите
пирамидални форми, чийто дизайн леко повтаряше невидимия
изтребител F -117 «Найтхоук». Корабът беше боядисан в матово сиво,
което съвършено подхождаше на околната вода, а фасетните му
наклонени страни се срещаха в заострен връх на около девет метра над
водата. За разлика от американския невидим кораб това не беше
катамаран, а единичен корпус с плоска напречна греда и дълга
надстройка, надвиснала над носа. При дизайна му функционалността
беше победила естетиката и от това се бе родил най -грозният кораб,
попадал няко га пред очите на Хуан.
Предположи, че плава с около петнайсет възела и тъй като
вероятно бягаше от местопрестъплението, това беше максималната му
скорост.
— Какво искаш да направя по въпроса? — попита Хенли.
В морето спасяването на човешкия живот има преди мство пред
всичко останало. В това нямаше съмнение. Не можеше да нареди
«Орегон» да се отклони от курса и да пресрещне това странно ново
оръжие. Освен това никоя от ракетите им нямаше такъв обсег, че да
може да го удари. Но това не означаваше, че са импоте нтни.
— Дай ми пет минути да установя векторите и относителните
скорости. Искам да се подготвиш за спускане на Еди и Мърф с НМТК
— надуваемата моторница с твърд корпус, за да ги последват.
— Това чудо току -що преобърна деветдесетметрова супер яхта.
Какво ще направи с една хилава надуваема моторница?
— Искам само да ги проследят. Щом приключим със спасителната