него. Неколцина останаха да лежат на пода и Хуан реши, че вероятно
са ранени.
Към него заваляха въпроси на дузина различни езици, но накрая
познат глас заглуши всички останали:
— Крайно време беше да се появиш — скара му се Линда Рос. —
Тук въздухът взе да става леко неприятен и освен това ми беше скучно.
Заради теб изгубих и последния си цент на белот. — Със своите метър
и петдесет и седем, нежно тяло, големи очи и чип о носле Линда
приличаше на елф. На лицето ѝ имаше лунички, които я караха да
изглежда още по -млада, за което немалко допринасяше нейният
момичешки глас.
— Какво стана?
— И аз исках това да те попитам.
Разговорът им беше прекъснат, когато емирът, чието име се
състоеше от единайсет думи, съкратени от Хуан на Дула от Абдулах, се
втурна да му благодари отново и отново за избавлението.
— Стари приятелю, още не сме се измъкнали. «Орегон» е все още
на половин час път и се притеснявам, че ако си пробием път от тук за
излизане, въздухът ще излезе и «Шакир» ще потъне като камък.
После се обърна към Линда:
— Какво се случи, когато се обърнахте? Как всички се озовахте
тук?
— Тя е виновна. Тя го направи — усмихна ѝ се сияйно емирът. —
Спаси ни. Когато корабът се обърна , тя ни свали колкото можеше по -
бързо тук долу. Знаеше, че водата ще нахлуе, и бързо ни доведе.
Приятелю, само да я беше видял. Все едно лъвица защитава своите
малки. Едва се бях изправил и нашата Линда вече организираше хората
така, че здравите да помогна т на болните.
Хуан погледна Линда възхитено. На лицето ѝ играеше лека
усмивка. Естествено, харесваха ѝ похвалите на емира, но беше
прекалено плаха, за да засияе.
— Вече ѝ казах — продължи емирът, — че ще ѝ платя десет пъти
повече от това, което ѝ дава те, за да бъде мой личен телохранител.
Докато моите хора се мотаеха замаяни наоколо, тя вече спасяваше
нашия живот. И пак ще го кажа: истинска лъвица. През целия си живот
не бях виждал толкова смел човек, толкова силен, толкова…
Дула най-накрая замълча, за щото беше изчерпал думите си във
възхвала на Линда.
— Изпусна частта, когато превръщам водата във вино — засмя се
Линда.
— Сигурен съм, че би могла — включи се емирът.
Хуан я погледна отново.
— Линда, убедена ли си, че тук има достатъчно място за нас и
твоето его?
— Достатъчно е — отвърна тя дръзко.
— Добра работа — похвали я той, после се обърна към хората. —
Искам да говоря с някой от инженерите.
— Хайнц-Ерик Фогел. Аз съм главният инженер.
Беше тевтонец от перчема на главата до токовете на работните си
обувки.
— Аз съм Хуан Кабрило, началникът на Линда. — След това се зае
да обяснява теорията си защо яхтата още не е потънала и инженерът
лесно се съгласи, защото и той беше стигнал до същите изводи.
Стигнаха до единодушие, че най -добрият начин да се изведат хората е
да се пробият металните плочи над малкото помещение, през което
Хуан беше влязъл в долната част на трюма. Така можеха по -добре да
попречат на въздуха да излезе, като използват люка му като въздушен
шлюз, отваряйки го само докато група хора влязат , и след това
затваряйки го отново, докато хората на Кабрило им помагат да излязат.
В дъното трябваше да се пробие втора дупка и през нея да се
вкарва въздух под налягане, който да замести излетелия при отварянето
на люка.
Намериха точното местоположение н а приличното на преддверие
помещение, което беше свързано с вала на корабния винт —
единствената точка за ориентир, с която Кабрило разполагаше за
корабния корпус.
Когато уточниха всички подробности, Хуан се обърна към Линда:
— Ако искаш, имам достатъчно в ъздух и за двама ни.
Тя и за миг не се поколеба.
— Сега това са моите хора. Аз нося отговорност за тях и няма да
ги оставя, докато не са в безопасност.
Той се наведе и я целуна по челото.
— Уверен съм, че ще го направиш. Затвори люка след мен.
Подготовката за операцията ще отнеме около час. Можем да започнем
сега с рязането и щом «Орегон» пристигне, Макс ще спусне маркуча за
въздух. Когато почукам три пъти по люка, това значи, че ще го отворя.
Първите пет човека трябва да преминат. Първо ранените, но трябва да
става бързо, затова накарай другите да им помогнат.
— Разбрано.
— След това ще затворим люка, ще излезем от преддверието, ще
оставим налягането отново да се увеличи и ще повторим операцията.
— Звучи добре.
— Това е, красавице. Ще се видим по -късно.
На Хуан му трябваха само десет минути да се върне обратно и
няколко минути декомпресия, за да излезе на повърхността и да се качи
на корпуса на «Шакир». Линк веднага дотича, за да му помогне да
свали екипировката.
— Е?
— Линда е спасила почти всички от спътни ците си — обяви Хуан с
горда усмивка.
— Ура! — изрева Линк. — Знаех си, че моето момиче ще се
справи. Какво е направила?
— След като «Шакир» се е обърнал и още преди да се напълни с
вода, тя е свалила всички в трюма. И сега са там в джоб от сгъстен
въздух. Заедно с корабния инженер обсъдихме как да ги спасим и как
да предпазим яхтата от потъване. Какво става с «Орегон»?
— Преди двайсет минути са спуснали Мак Ди и Еди на вода. Ако
погледнеш над кърмата, ще видиш, че е на десет минути път от нас.
— Отлично — Хуан отиде до хеликоптера, за да се свърже с Хенли.
Обясни от какво щяха да имат нужда и Макс обеща, че ще приготви
всичко, за да им е подръка, когато пристигнат.
Докато Линк подготвяше факлата за плазмено рязане, Хуан свали
неопрена, подсуши се с парцал, който според думите на Гомес бил
чист, и си сложи работните дрехи, които беше грабнал от своята каюта
заедно с гумените ботуши. След това се отпусна на колене.
Веднага щам «Орегон» зае позиция откъм наветрената страна на
«Шакир», така че масивният му корпу с да запази работещия екип от
пристъпите на бурята, от хангара за лодки на вода се спусна един
«Зодиак», който влачеше зад себе си дебел гумен маркуч. Макс беше на
пулта за управление, придружаван от неколцина от своите момчета от
инженерния състав.
Нямаше време за празни приказки, защото бурята се усилваше.
Скоро вълните щяха да започнат да заливат корпуса и да пречат на
всеки опит за спасяване на оцелелите. Според измерванията, които му
беше дал Фогел, те очертаха отвор деветдесет на деветдесет сантиметра
и Линк се зае да го среже с факлата. Стопен метал започна да се стича
от среза, докато факлата топеше дебелия три сантиметра и половина
стоманен лист. Хенли беше донесъл втора плазмена факла и режеше
рамо до рамо с Линк. Малко по -нататък по протежение на корпуса
инженери от «Орегон» се заеха да пробиват дупка в корпуса, където
щеше да влезе маркучът за въздух. Носеха и туби с индустриално
лепило, за да запечатат отвора за струйника на маркуча, щом бъде
монтиран на дъното. Гомес Адамс подгряваше турбината з а късия
прескок обратно върху подемника.
С една дума, хората на Кабрило работеха като добре смазан
механизъм, какъвто той знаеше, че са.
Хуан беше казал на Линда, че ще са готови след час. Не спази този
срок само с две минути, и то, защото не беше преценил добре времето,
което се оказа нужно на Макс, за да монтира помпа с хидравличен
удар16 в преддверието. Щяха да се нуждаят от нейната сила за
затваряне на люка въпреки налягането на и злизащия въздух. За техен
късмет то не беше на твърде високо място, че да рискуват декомпресия
на затворените в трюма.
Кабрило подаде знака, който бяха уговорили, Линда почука в
отговор, че е готова, и Хуан отвори люка. Сред въздуха, излизащ със
съскане под налягане, петима души се изтърколиха в преддверието,
посипвайки се по пода в хаос от преплетени крайници. Една жена
изпищя, когато счупеният ѝ крак се удари в стената. Макс пусна
помпата и тя затвори вратата, както се очакваше.
— Какво мислиш? — попита го Кабрило. — Яхтата май не е
потънала повече.
— Откъде да знам? Не остави барометър долу. Гънър е на
компресора. Той трябва да може да ни каже какво е противоналягането.
То ще ни даде представа кога можем да пуснем следващата група.
Обаче, честно казано, мисля, че всичко стана като на магия.
— И аз мисля така — усмихна се Хуан. Търпеливо и благоразумно
пълнейки трюма с въздух под налягане, за четирийсет минути те
извадиха последната група, включително Фогел, Линда и емира, който
беше настоял въпреки предло женията на останалите да излезе с
последните от търбуха на яхтата. Макс затвори люка, докато
последните оцелели се изправяха на крака. Дула отново стисна ръката
му.