— Почти, драги, почти.
20.
В един идеален свят от приказките веднага след спасяването на
оцелелите от яхтата «Орегон» вече щеше да е на път в преследване на
невидимия кораб. Обаче те живееха в действителността. А тя гласеше,
че Атлантическият океан се смята за «нашето езеро» както от военния
флот на САЩ, така и от бреговата охрана.
Не повече от минута след като емирът бе изпълзял от трюма,
хеликоптер «НН -60 Джейхоук» в традиционното оранжево и бяло на
бреговата охрана избоботи на петнайсет метра над корпуса, изпълвайки
вече буреносния въздух с пръски, вдигнати от въздушната струя на
винта.
Хуан знаеше, че ще дойдат, затова вече бе затворил помещението с
военния радар на «Орегон» и следеше идващата птица с много по -
слабото гражданско оборудване. Ако хеликоптерът не разполагаше с
оборудването да открие разликата, то катерът, който го следваше, със
сигурност го притежаваше. Това би породило въпроси, на които
Председателя не искаше да отговаря. Другият въпрос, който също
искаше да избегне, е как кораб, видян да се мотае пред Филаделфия, е
стигнал толкова бързо до тук. Последното изобретение на Макс щеше
да се погрижи за това. Наскоро беше заменил металните плочи на
надвисналата над кърмата задна палуба, където по традиция се изписва
името на кораба, с високотехнологична променлива електромагн итна
решетка. Компютър контролираше кой от малките магнити да бъде
намагнетизиран. След това подвижна дюза ги пръскаше с железни
стружки и очертаваше името, което Хенли беше набрал на
клавиатурата. С едно натискане на бутона знамето на държавата, в
която беше регистриран корабът, и името му, в случая Панама и
«Уондърстар», изчезваха на мига. Той набра ново име, за което
разполагаха с цялата нужна документация, и включи дюзата. Магнитите
привлякоха стружките и изписаха «Ксанаду» от Кипър, а излишният
метал падна в Атлантика. Системата беше толкова резултатна, че дори
от няколко метра имитираше надпис с лющеща се боя, което
отговаряше изцяло на общия вид на очукан кораб.
Преди на екипажа му бяха нужни трийсет минути да смени името,
а сега за това бяха достатъч ни едва десет секунди.
Кабрило извади от задния си джоб шифрована радиостанция,
когато хеликоптерът на бреговата охрана се отдалечи, за да огледа и
прецени положението.
— Макс, слушам те.
— Хеликоптерът е от катера «Джеймс Патке» от Норфолк. Ще бъде
тук след половин час. «Орегон» вече е «Ксанаду». Ерик е горе на
мостика, за да създаде атмосфера там и в каютата на капитана, ако
поискат да се качат на борда.
— Искам личната карта на капитан Рамон Естебан — каза Хуан.
Това беше самоличността, която вървеше с м аскировката им на
кипърски търговски съд.
— Стоуни ще я остави на бюрото в каютата ти.
— Трябва да се погрижим всичко да изглежда тип -топ. Спусни
една спасителна лодка, сякаш сме планирали да вземем оцелелите с
нас. След това блокирай лебедката, така че вм есто нас, да ги прибере
бреговата охрана.
— Вече е направено — изстреля Макс и с лек укор добави: — Нали
знаеш, че не ми е за първи път.
— Знам, но за първи път си имаме работа с бреговата охрана на
САЩ, а не с някоя подобна служба от Третия свят, в която повече се
интересуват от подкупи, отколкото от спасяването на хора.
— Разбрано. Ще бъдем на висота.
Хеликоптерът на бреговата охрана отново се приближи, този път
страничната врата беше отворена и на пода седеше водолаз с увиснали
надолу крака. Когато се на мираха на около деветстотин метра от
мидела на кораба и бяха на десет метра височина, водолазът се пусна и
полетя като стрела към развълнуваното море. Хеликоптерът веднага се
отдалечи, за да не затруднява своя човек в плуването. Макс и екипът
му се възполз ваха да извадят помпата с хидравличен удар и я хвърлиха
във водата. Това беше последното доказателство, че спасителната
операция е била много по -сложна, отколкото бяха готови да признаят.
Водолазът стигна до борда на «Шакир», Хуан се спусна да му
подаде ръка, за да излезе от водата.
— Мичман Уорън Дейвис — представи се мъжът, след като свали
плавниците и ги закачи на карабинера, закрепен на водолазния му
колан.
— Капитан Рамон Естебан.
— Капитане, какво е положението?
— Става дума за луксозна яхта — обясни Хуан с мелодичен
испански акцент. — Мисля, че ги е ударила седмата вълна и се е