спуснатите въжени стълби и оставяйки я на разхвърляната палуба.
Веднага щом се качиха, Макс подкара право в бурята, продължавайки
по заявения курс към Насау на Ба хамите. Той продължи по този курс
със скорост само дванайсет възела, докато антирадарното оборудване
показа, че са излезли от обсега на радара на катера.
Едва тогава можеха да тръгнат след невидимия кораб, следван от
Мак Ди и Еди в тяхната НМТК. Кабрило бе ше още под душа, когато
усети, че двигателите заработиха на високи обороти и корабът започна
да цепи водата. Бяха изостанали няколко часа от мишената и Макс,
изглежда, искаше да ги навакса колкото може по -бързо. Десет минути
по-късно Кабрило влезе в команд ния център по джинси и норвежко
поло.
— Как сте момчета? — попита той, докато се настаняваше на
капитанското кресло.
— Още ги догонваме — отговори Макс.
— С колко гориво разполагат?
— Ако успеем да поддържаме четирийсет възела, ще ги настигнем,
докато разп олагат с резерв за още час.
— Това е малко по -рисковано, отколкото ми е приятно — отбеляза
Хуан. — Ако се забавим, ще трябва да прекъснат преследването, за да
не останат без гориво.
— Нищо не можем да направим — въздъхна Хенли. — От бреговата
охрана не бър заха много да стигнат до яхтата. Разбира се, можеше да
бъде и по-лошо, ако бяха настояли да се качат на борда и да прегледат
документите ни.
Хуан не отговори. Онова, което го тревожеше, беше, че при това
бурно море хората му трябваше да се движат, за да не ги помете някоя
вълна. Ако горивото им намалееше под определено количество,
трябваше да намалят скоростта, за да го икономисват и да не останат
без двигатели. А това означаваше, че ще оставят невидимия кораб да
избяга.
През следващите часове Кабрило остан а безмълвен на мястото си и
пиеше кафе, докато на големия плосък екран се виждаше как иконките
на «Орегон» и НМТК постепенно се сближават. Тъй като нямаха
информация за възможностите на кораба да прихваща сигнали, двата
съда пазеха пълно радиомълчание. Хуа н изпитваше облекчение от
факта, че поддържаха без проблеми курс югоизток. След началото на
преследването НМТК не се беше отклонила с повече от няколко
градуса, нито бе променяла скоростта. Поддържаха петнайсет възела.
Вече се беше мръкнало, когато се добл ижаха на двайсет мили до
лодката и съответно на двайсет и една до невидимия кораб. Хуан реши,
че са достатъчно близо, за да нареди на Мак Ди и Еди да прекъснат
преследването и да се върнат на «Орегон». Знаеше къде ще бъде
неговата мишена през следващия час ѝ искаше да направи нещо по
въпроса.
— Хали, свържи ме с Еди.
Хали Касим, който седеше пред пулта за управление на
комуникациите, очакваше от часове тази заповед и за секунди установи
връзката.
— Време е да се връщате у дома — каза Хуан по радиото. —
Обратен курс. Осемнайсет.
Еди натисна комутатора, за да даде знак, че е разбрал. Знаеше, че
трябва да обърне и след осемнайсет мили по същия курс да намери
«Орегон».
Тъй като вече не следваше бавния невидим кораб, Еди без
съмнение щеше да даде газ на двата из вънбордови двигателя и
«Орегон» и НМТК щяха да се движат със скорост общо осемдесет
възела. Председателя се свърза с хангара за лодки, за да съобщи, че
НМТК се прибира и след по -малко от петнайсет минути ще е пред
входа.
Всъщност това стана след десет мину ти, но тъй като «Орегон»
трябваше почти да спре, за да може лодката да бъде прибрана в трюма,
минаха седемнайсет минути преди Хуан да може отново да даде
команда пълен напред. Този път пусна «Орегон» да опише широка дъга
около тяхната мишена и когато накра я я наближиха, сякаш идваха от
изток и не бяха следвали невидимия кораб.
Най-накрая и Линда Рос се появи в командния център, без
преживяното да се е отразило на външния ѝ вид.
— Как си? — попита я Хуан истински загрижен.
— Лекарката казва, че съм добре. К оя съм аз да споря с нея? Какво
става?
— Наближава ендшпилът. В момента ги обхождаме по фланга.
— Радарът уловил ли е нещо?
— Не се виждат — призна Хуан, — но не са пременяли курса и
скоростта, след като избягаха от местопрестъплението.
Сякаш Мърф само тов а беше чакал, защото се провикна от пулта за
управление на оръжията:
— Кораб на четирийсет и седем градуса. Разстояние двайсет мили.
— Кабрило вече бе разгадал тактическите позиции, преди Мърф да