успее да добави: — В една линия е с невидимия кораб.
— Значи имат среща — измърмори Хуан.
Положението се беше изменило за миг. Сега той трябваше да вкара
«Орегон» между новия съд и невидимия кораб, за да не бъде засечен от
радара му. «Орегон» имаше много по -малък радарен профил, отколкото
би трябвало, благодарение на абсорбиращите материали, използвани в
корпуса и надстройките, но съвсем не беше невидим.
— Кормчия, курс трийсет и три градуса. Пълен напред. — Подобно
на ловец, Кабрило знаеше как да насочи «Орегон» така, че да се появи
там, където мишената щеше да бъд е, а не където е била. Както винаги
той изчисли наум всички ъгли и скоростта. После Ерик щеше да ги
провери с навигационния компютър на кораба, за да се удиви отново,
че Председателя никога не прави грешки.
— Оръжейник, приготви главното корабно оръдие. Що м разбере,
че идваме, кой знае какво може да измисли.
— Не ракети? — попита Мърф.
— Щом този кораб може да създаде толкова силно магнитно поле,
че да обърне яхтата на Дула, ракетите нищо няма да му направят.
Зареди добрите стари волфрамови снаряди. На тях магнитното поле не
може да им повлияе.
Мърф кимна, съгласен със заключенията на Председателя, докато
вътрешно се кореше, че не се беше сетил за магнитното поле. След това
се зае да подготвя 120 -милиметровото оръдие, скрито в носа на
«Орегон» зад автоматичн и врати. Гладкоцевното оръдие се командваше
от същата сложна програма за водене на огън, използвана в танковете
«Абрамс», позволяваща точна стрелба, независимо от клатенето и
люлеенето на кораба.
— Хуан, любопитен съм — обади се Макс, който дъвчеше
мундщука на лулата си, — как ще го улучим, след като не се вижда на
радара?
— Лесна работа. Ще вдигнем безпилотник.
Минути по-късно безпилотният самолет, малко по -голям от
машините, използвани от моделистите, но за разлика от тях оборудван
с мощни камери, вече бе ше във въздуха и се носеше пред «Орегон» със
сто и шейсет километра в час. Когато се издигна на триста метра
височина, неговите камери уловиха килватера на невидимия кораб —
поразителна линия от зелена фосфоресцираща вода, която разсичаше
океана като тегле на с пръчка черта в пясъка. Крайната ѝ точка беше
самият кораб. Неизящният плавателен съд се бореше с бурните вълни,
но напредваше с постоянна скорост. Другият кораб беше твърде далече,
за да се вижда, но с него щяха да се занимаят, след като се оправят с
основната си мишена.
— Имам цел, но още е малко извън обсега ни.
— Скоро ще ни видят — предупреди ги Хенли.
Хуан се съгласи, но не знаеше какво ще се случи тогава.
— Двайсет секунди — обяви Марк.
Хайде, каза си наум Кабрило.
— Десет.
Изображението, което предаваха камерите на безпилотника, се
промени. Ъгловатата надстройка на кораба вече се виждаше и от
центъра му избухна синьо сияние, което се разпространи във всички
посоки. Изображението на кораба стана неясно, преди да изчезне
напълно.
Секунда по-късно изображението, предавано от безпилотника, се
превърна в смущения от статично електричество, след като беше свален
от разрастващия се купол електромагнитни импулси.
— В обсег! — извика Марк.
— Огън! — изрева Хуан, когато стената от невидима енергия се
блъсна в «Орегон».
Не знаеше дали Мърф беше успял да стреля, защото корабът се
изпълни с оглушителен шум и започна да се обръща на левия си борд.
Червените цифри на дигиталния наклономер се сменяха с такава
бързина, за да следват наклона, че не се виждаха. Скор о водата започна
да нахлува по палубите и вълните заудряха надстройката. Съчетанието
между неговата скорост и магнитния импулс, изглежда, щеше да го
забие в дълбините.
Изведнъж шумът престана също толкова внезапно, както започна.
Сякаш някой беше завъртял ключа. Корабът започна да се изправя, но
бавно, защото трябваше да изхвърли тонове морска вода.
Кабрило стана от пода, където инерцията най -безцеремонно го
беше запратила. Подаването на ток беше спряло, затова командният
център бе осветен от аварийните лам пи. Всички монитори и компютри
бяха спрели да работят и той осъзна, че не чува двигателите на
«Орегон».
— Добре ли сте всички?
В отговор се чуха няколко измърморени отговора. Никой не беше
ранен, но всички бяха шокирани.