— Приятно ми е отново да ви срещна — каза той, протягайки ръка.
Гирланд се ръкува.
— Не знаех, че сте се настанили тук. Как е колата?
— Благодаря, движи се благодарение на вас. Ако не бързате, позволете ми да ви почерпя, да пийнем по чашка. Много съм ви признателен.
— Дребна работа!
В асансьора Гирланд каза:
— Тук съм за няколко дни, на почивка. Познавате ли някой приличен ресторант?
— Вие сте сам? Тогава може би ще ни правите компания… Направете ми това удоволствие.
— Но жена ви…
Роснолд се разсмя:
— Тя не ми е жена. Просто сме заедно. Тя ще бъде щастлива. Вие й направихте впечатление.
— Длъжен съм да ви кажа, че умеете да подбирате…
В мъничкото барче с единствената ъглова масичка те си поръчаха по един двоен скоч.
— Аз съм фотограф — поверително съобщи Роснолд. — А вие в коя сфера сте?
— Трудно ми е да кажа определено. Аз работя, когато възникне желание или са ми нужни пари за нещо по-така. Но се старая да се въздържам от работа. Мога да си го позволя. Моето татенце ми подари пакет от акции и аз живея от процентите.
Роснолд с уважение погледна Марк.
— О! А ето че на мен се налага да работя.
— Но, съдейки по вашия вид, грехота е да се оплаквате.
— Оправяме се някак.
В това време се появи Джилиан Шерман. Този път тя беше облякла огнено копринено клинче, на талията препасано със златна верижка. Марк беше очарован. Той стана.
— А ето я и Джили… Джилиан Шерман — представи я Роснолд, след това се бърна към Гирланд. — Боже мой, извинете ме, аз не се представих. Пиер Роснолд.
Гирланд гледаше Джили:
— Марк Гирланд — каза той, поемайки протегнатата ръка. — Мис Шерман, това кратко запознанство ще ощастливи моята ваканция.
Тя изпитателно го погледна в очите. В нейните очи светеше кокетство и даже предизвикателство.
— Кой ви каза, че то ще бъде кратко? — попита тя, присядайки на стола. — Пиер, бъди така добър, поръчай ми чинцано.
Докато Роснолд отиваше към бара, Гирланд промърмори:
— Как така вие двамата…
Тя втренчено го погледна.
— Нима не сте могли да си изберете някой по-интересен?
— Можех.
Те се гледаха един друг. Марк — страстно, не скривайки своите намерения и чувства. Джилиан — като че ли отдавна очакваща този поглед. Тя се наклони към него и повтори с усмивка:
— Да… Можех.
Приближи се Роснолд и постави бокала с вино пред Джилиан. Започна разговор и Гирланд, умеещ понякога да блесне и да покаже ум и чувство за хумор, говореше занимателно, даже игриво, и така се вживя в ролята си, че след няколко минути Джили се въргаляше от смях, а Роснолд се усмихваше, за да покаже, че и той участва в играта.
Когато веселието беше в пълен разгар, в бара влезе висок, строен мъж примерно на около 45 години. Леко удълженото му много загоряло лице, светлосините му очи и гъстите му ленени коси, сресани назад, придаваха благородство на добрата му фигура. Беше облечен във велурен смокинг с бутилков цвят, черни панталони и бяла риза с гофрирано жабо. На лявата му китка святкаше платинена гривна. Надменният и самоуверен вид говореше за богатство. Едва поглеждайки триото на масичката, той величествено се понесе към бара. Барманът се поклони.
— Добър вечер, графе. Какво ще пиете?
— Както обикновено — отговори мъжът, изваждайки от тежка златна табакера цигара. Барманът пъргаво му предложи огънче.
— Триста дяволи! — изпъшка Джили. — Какъв мъж!
Тя омаяна гледаше непознатия в гърба. Роснолд я потупа по ръката.
— Не би ли могла да ни отделиш мъничко внимание, скъпа? — каза той и в гласа му прозвучаха нотки на раздразнение и досада.
— Купи ми го, Пиер! Той е божествен!
Джилиан каза това твърде високо. Блондинът се обърна. Той дружелюбно я погледна и й се усмихна.
— Ако съдя по вашия френски, вие сте американка, мадмоазел. Аз обожавам американките без комплекси — и като кимна надуто, се обърна към Роснолд. — Може би ви дразня, господине. В такъв случай мога да изпия своето шампанско във фоайето.
Роснолд и Гирланд станаха.
— В никакъв случай — каза Роснолд — и може би ще се присъедините към нас?
Непознатият церемониално се поклони и се представи: