— Граф Ханс фон Холц.
Роснолд представи всички останали. Джилиан гледаше фон Холц с изумление.
— Вие наистина ли сте граф? — очаровано прошепна тя. — Никога в живота си не съм виждала истински граф.
Фон Холц се разсмя и седна.
— Щастлив съм да бъда първият. А вие, господине — каза той, обръщайки се към Гирланд, — вие също ли сте американец?
— Да. Тук съм за два-три дни на почивка.
— Идеално място за почивка.
Фон Холц поговори за Хармиш и за околностите му. Когато допи своята чаша шампанско, Роснолд му предложи да поръчат още, но фон Холц отрицателно поклати глава:
— Благодаря, но трябва да ви оставя, за съжаление. Извинете, но ме чакат за вечеря. Но ако нямате друга работа, мадмоазел, бих бил щастлив да ви поканя при себе си. Моят замък не е далеч. Може би ще ви бъде интересно и малко ще ви поразвлече. Имам басейн, шестстотин хектара дивна гора, великолепен лов. За съжаление, сега не е сезонът за зайци, но ако обичате ездата, моите коне са на ваше разположение. Ще можете добре да си починете.
Джили възторжено запляска с ръце.
— Чудесно! Ще бъдем щастливи да ви погостуваме.
— Имам голяма къща, даже твърде голяма. Живея сам и ако вие останете поне седмица, много ще се радвам. Мога да ви уверя, че няма да ви е скучно. Доставете ми тази радост.
Джили се обърна към Роснолд.
— О, да, Пиер, това е божествено!
— Много мило от ваша страна, господине. Ако наистина няма да ви притесним, с удоволствие ще приемем вашето предложение.
Фон Холц се обърна към Марк.
— А вие, господине?
Днес наистина е моят щастлив ден, помисли си Марк. Сега ще мога да остана насаме с това момиченце.
— Благодаря. Както вече знаете, аз съм на почивка и с радост приемам вашето предложение. Безкрайно съм ви признателен.
— Обратно, вие ми доставяте удоволствие — увери ги фон Холц, ставайки. — Утре на обяд един от моите слуги ще дойде да ви вземе и да ви отведе в замъка, само един час на коне. Обядът ще ви чака.
Той леко докосна с устни пръстчетата на Джилиан, ръкува се с Роснолд и Гирланд.
— И така, до утре… Приятна вечер.
Като се усмихна приятелски, той напусна залата.
— Не разбираш ли! — възкликна Джилиан, щом граф фон Холц изчезна. — Истински граф! Има си замък… Шик!
Роснолд объркано погледна Гирланд.
— Не знаех, че немците са толкова гостоприемни… а вие?
— Той ми направи извънредно приятно впечатление — със смях отвърна Марк. — Но ако бяхме само двамата, той едва ли би ни поканил. Мисля, че госпожицата със своите червени панталонки привлече погледа на графа.
— В такъв случай сте ми задължени до края на живота си, и двамата — обяви Джилиан. — Пиер, трябва да си оправим сметките с хотела. Ще си починем чудесно в замъка.
— Да плащаме и да вървим да вечеряме. Умирам от глад.
И те тримата отидоха на рецепцията.
— Поканени сме в замъка на граф фон Холц — каза Роснолд. — Заминаваме утре на обяд. Бъдете добри, пригответе ни сметката.
— Ще бъде изпълнено, господине — отговори дежурният със забележимо изумление. — При графа ще прекарате времето си чудесно.
Заедно те изглеждаха забавно отстрани: Ви с дълги бели коси, в червен пуловер и светлосини панталони беше като дребосъче до огромния Малик в черно кожено яке и черни велурени панталони, неговите прошарени коси блестяха като стоманено каскетче и, накрая, Макс Ленц в зелен пуловер от дебела плетка и цветни панталони. Всичките трима недоверчиво се вглеждаха в пътниците, пристигащи на хармишката гара.
— Ето го — изведнъж изстреля Ленц, тръскайки перчема си.
Към тях тичаше Лабрей.
— Загубих се — без да погледне Ви, проговори той, с труд поемайки си въздух. — Извинете, че закъснях.
— Къде е той?
— Гирланд е в Алпенхофе. Взел е в Мюнхен мерцедес под наем. Сега е в хотела.
— Има ли някакъв хотел близо до него?
— Насреща. Поръчал съм да запазят стаи за всички.
— Добре, да тръгваме.
Малик посочи към фолксвагена, взет под наем.
Ви и Лабрей седяха на задната седалка. Тя понечи да сложи ръка на рамото му, но Лабрей се отдръпна. Той знаеше, че Малик ги наблюдава в огледалцето. Този колос му внушаваше почитание и страх.
След няколко минути пристигнаха до Алпенхофе. Хотелът срещу него беше по-скромен. Малик нареди на Ви и на Ленц да бъдат в хотела, а самият той заедно с Лабрей се разположиха на терасата. Поръча си бира. Оттук дворът на Алпенхофе се наблюдаваше добре.