Те видяха как граф фон Холц замина със сребристия си ролс-ройс, но не придадоха на това никакво значение. След няколко минути се появи Гирланд, а заедно с него и Роснолд и Джилиан. Те се качиха в мерцедеса на Марк и също тръгнаха нанякъде.
— Коя е тази жена? — попита Малик.
— За пръв път я виждам.
Малик за миг се замисли, а после каза:
— Донеси ми часовничето на своята приятелка.
Лабрей зяпна.
— Часовникът на Ви?
— Върви и ми го донеси — строго каза Малик.
Лабрей полетя като издухан от вихрушка. Той връхлетя в стаята на Ви. Тя седеше на дивана, обхванала главата си с ръце. Като го видя, тя му се хвърли на шията.
— Пол! Той ми взе паспорта! Още в Париж и не ми го върна — викна тя в пълно отчаяние. — Вземи ми го обратно, Пол! Аз…
— Млък! Дай ми часовника си.
Тя, без да разбира нищо, инстинктивно се отдръпна.
— Часовникът? За какво ти е?
— Давай!
И отново изражението на лицето на Лабрей я ужаси. С треперещи пръсти тя разкопча верижката и протегна ръка. Той го издърпа рязко и стремглаво излетя от стаята.
— Ето го — извика, предавайки часовника на Малик.
— Евтиния. Толкова по-зле. Почакай ме тук.
Той пресече улицата и влезе във вестибюла на хотел Алпенхофе.
Дежурният вдигна поглед от регистрационната книга. Малик се извисяваше над него като планина.
— Току-що оттук излезе една млада дама — каза Малик на немски. — Беше облечена в червени панталонки. Като се качваше в колата, тя изтърва ето това нещо. Бих искал да й го дам.
Той протегна часовника.
— Благодаря ви. Ще й го предам.
Малик се усмихваше, изчаквайки.
— Бих искал сам да й го дам. Коя е тя?
— Мис Джилиан Шерман. Мисля, че отидоха да вечерят в ресторант и ще се върнат късно.
— Тогава ще й дам часовника утре. Кажете ми как да я намеря.
— Това е възможно, но трябва да дойдете преди десет часа. Мис Шерман утре заминава.
Служителят помисли, че този бедно облечен великан се надява да получи възнаграждение.
— Тя е поканена в Обермитен Шлос, при граф Холц.
— Благодаря, ще дойда утре преди десет.
Малик пресече хола и влезе в телефонната кабина. Той се обади на съветския агент в Мюнхен и научи, че Обермитен Шлос е собственост на Херман Радниц. Това име малко нещо му говореше. Той помоли агента да научи подробности и да се свърже с Ковски. Онзи му обеща да му се обади по-късно в хотела.
V
Марк Гирланд се върна в стаята си след полунощ. Вечерта беше забавна: вечерята — тежичка, но вкусна, ресторантът — великолепен, Джилиан и Роснолд — добри компаньони. Ако не беше Дорей с неговите тъпи поръчения, мислеше той, докато се събличаше, би могъл дивно да си прекара времето с тази двойка. Но като си спомни за десетте хиляди на Шерман, той реши още утре да се заеме с тези филми. Именно в замъка на графа ще уцели момент, за да поговори с малката насаме. Той взе един душ, легна и запали цигара. Джилиан му беше направила силно впечатление. Тя беше сама по себе си хубава, весела, чувствена. Но не му се вярваше, че е могла да се снима в онзи филм, който той, впрочем, беше гледал със собствените си очи.
Роснолд също е много забавен. Гирланд не беше лицемер, какво пък, ако този тип печели насъщния си, снимайки порно-филми, то това си е негова работа. Това беше философията на Марк. За него по-важни бяха хората сами по себе си, а не онова, с което се занимават.
Той смачка фаса си в пепелника и вече се канеше да угаси лампата, когато телефонът звънна и го накара да скочи. Той вдигна слушалката.
— Да.
— Аз съм.
Той позна плавния глас на Джилиан и настръхна.
— Добър вечер… С какво мога да ви бъда полезен?
— Чувствам се самотна.
— Аз също съм сам в стаята си, странно, нали?
— Бихме могли да споделим нашите самотности.
— Но тогава бихме били вече не толкова самотни. Каква ти самота, когато сме двама?
— Да, наистина… — Последва дълга пауза, по време на която Гирланд питаше тавана на стаята дали беше добра тази маневра. — Аз съм в 462-ра. Това е в самия край на коридора — каза Джилиан.
— И на вас ви харесва да бъдете в самия край на коридора?
Тя тихичко се засмя.
— Това е покана, идиот такъв, а не урок по география.